Есосайс: Ловци на демони

Част 24 - "...баща ви..."

Излизаме от жилищната сграда и се качваме в колата. Скайлър потегля към щабквартирата, когато телефонът ми започва да звъни. Пак някакъв непознат номер. Решавам да вдигна, тъй като нямам никаква представа за какво може да се обаждат.

- Сейдж Валор? - изрича гласът от другата страна на линията. - Дъщеря на Александър Шварцвалд?

- Аз съм, кажете.

- Адвокат Ривера се обажда. - учудвам се. - Баща ви има завещание и днес ще бъде отворено. Вие сте единствената спомената и трябва да дойдете.

- Добре, пътувам. Изпратете ми адреса.

Затварям телефона и след секунди получавам съобщение с местоположението, на което трябва да отида. Обяснявам на Скайлър накъде да кара и той го прави. Облягам глава върху прозореца на вратата и се чудя какво толкова би могъл да има баща ми. Не предполагах, че си е отворил завещание.

След известно време, автомобилът спира пред сградата на адвокатската кантора. Двамата със Скайлър излизаме от колата и влизаме в сградата. Заставам пред регистратурата и обяснявам на милата дама, която седи зад огромното бюро, че адвокат Ривера ме очаква. Тя ми кимва и ми казва да се кача с асансьора на деветия етаж. Със Скайлър се отправяме към асансьора и влизаме вътре, след което натискам съответния бутон.

Асансьорът спира след по-малко от минута и излизаме от него. Започваме да вървим по коридора и се оглеждаме за името на адвоката. Намираме го върху една табела, залепена върху стъклена матирана врата. Отварям вратата и влизаме вътре. Заставам пред секретарката на този адвокат и ѝ обяснявам защо съм тук. Тя вдига служебния телефон и оповестява на шефа си, че вече съм пристигнала.

- Може да заповядате, а вие останете и изчакайте тук. - изрича към Скайлър.

Скайлър сяда на дивана срещу бюрото на секретарката и тя му се усмихва. Не знам защо, но ми иде да я цапардосам. Влизам в офиса на адвоката и го поздравявам. Заставам пред бюрото му и се здрависваме, а той ми прави знак с ръка да седна в свободното кресло срещу него.

- Може ли да си говорим на "ти"? - пита ме и аз кимвам. - Съболезнования за смъртта на баща ти. Александър ми беше много добър приятел.

Учудена съм да чуя това. Не знаех, че татко е бил приятел с този човек. Ривера забелязва объркването и учудването ми и ми отговаря, че двамата са били съученици в Есосайс. Той работи като адвокат за магьосниците и много рядко поема случаи, които да са свързани с обикновените хора. Казва ми също, че е бил кум на сватбата на родителите ми. Виждала съм го на снимки, но годините са го променили. Изобщо не можах да го позная.