Secret sex

31

Техьонг затвори очите си, възмущавайки се от себе си. Бе на път да направи нещо, което си мислеше, че никога няма да стане.

Посегна към телефона, набирайки номера.

- А-ало? – Започна с треперещ глас, когато му бе вдигнато.

- Какво искаш Те? – Грубия глас на Джаксън, пося тръпки по тялото му.

- Джимин ми каза всичко. – Заговори не уверено. – Не може ли да се разберем като големи хора и да не правиш глупости?

- Кажи ми, че се шегуваш? – Засмя се. – Очаквах да кажеш нещо от сорта на „Това, което казват не е вярно“,“ Не вярвай на хората, не съм такъв“. Но е истина, а Техьонг?

- Джаксън, съжалявам. – Прошепна в слушалката. – Знам, че това, което сторих е изключително безотговорно и ужасно. Но всичко бе изцяло по моя вина, той няма нищо общо с това.

- Той? – Отвърна му. – Имаш предвид Чон Чонгкук? – Усмивка заигра по устните му. – На 20 години, учи в твоя университет. Дори знам адреса му. – Засмя се.

- Той дори не знае за теб. – Простена в слушалката. – Не го наранявай, моля те. Изкарай си го на мен, викай, крещи, дори ако искаш ме удари. – Умоляваше в слушалка на път да се разплаче.

- Не ми пука, Техьонг! – Повиши тон. – Той те отмъкна от мен. Осъзнато или не, ще си поеме последствията.

Техьонг, преглътна буцата в гърлото си. Сравнявайки синините на Джимин а яростта на Джаксън, не знаеше на какво е способен да причини на Чонгкук.

Боеше се за него.

- Моля те. – Подшушна. – Не го наранявай.

- Майната ти. – Рязна му се. – Изневерявал си ми кой знае колко пъти, съсипа ме. И сега ме молиш. – Изплю думите с омраза. – Ставаш жалък, това не е моят Техьонг, но ще си отмъстя за него.

Разговорът прекъсна, а Те падна тежко върху леглото си. Сълзи се спущаха по бузите му, прехапа устни в опит да устои на болката, която го раздираше.

Той бе виновен за всичко и го осъзнаваше, а сега заради него Чонгкук бе в опасност.

Джаксън бе прав. Техьонг бе жалък, защото дори надвисналата го опасност, Те няма да каже Кук какво се случва.

На вратата се почука и русия стана да отвори. Не очакваше никого този следобед, затова и предположи, че е Джин

Избърса сълзите си и отвори, а нови машинално застанаха на мястото на старите.

- Изнена- Те, какво има? – Чонгкук смъкна усмивката, виждайки колко разстроен бе по-малкия.

Чернокосия се приближи, обвивайки лицето му в шепи и избърса бистрите капки.

- Станало ли е нещо? – Попита го тихо, а Те кимна отрицателно, стискайки си очите затворени.

Чонгкук не му повярва, но реши да не задава въпроси, които могат да го разстроят още повече. Хвана го за ръката му, понасяйки го със себе си към леглото.

Легна и дръпна момчето върху гърдите си.

Започна да го гали по косата му, докато малкия си изливаше всичко върху тениската му.

Кук се тревожеше за приятеля си. Не го бе виждал така и не знаеше как да реагира. Затова реши да не казва нищо, докато не спре да плаче.

- Благодаря. – Каза Те, докато хълцаше.

- За какво? – Прошепна тихо близо до ухото му.

- За това, че си толкова мил.

Чернокосия се надигна, навеждайки се над по-малкия.

Погледна го, усмихвайки се на прекрасната коса, която бе разпиляна по възглавницата.

Колко обичаше само да вижда по този начин Техьонг.

Наведе се още повече, съединявайки устните им за кратка, но чувствена целувка.

- Знаеш колко съм влюбен в теб нали? – Отвърна му свенливо, играейки с пръсти по бузите му.

Те закима.

- Тогава защо си разстроен така? – Прошепна тихо с известна доза любопитство в гласът си.

Техьонг от мести погледът си, замълчавайки за няколко секунди.

След което го сля с този на Чонгкук отново.

- Защото те обичам прекалено много, Кук. - Отвърна му.

Чернокосия се усмихна половинчато, докосвайки отново подпухналите от плача устни.

Задълбочи целувката, искайки единствено да накара по-малкия да се чувства добре.

Оставяйки го без въздух, отделиха се за кратко, колкото да поемат само глътка, а преди да ги съберат отново, Чонгкук подшушна:
- Но това е толкова хубаво нещо..