Secret sex

30

- Виж... Ако се притесняваш, че ще се затворя в нас и ще спра да го удрям на купон – грешиш. – Постави дланта си на рамото му. – Няма нещо, което да ме откаже от най-хубавите ми години. Просто е мой ред да те позяпам как се закачаш с какички и повръщаш в тоалетната. – Засмя се.

- Ха ха. – Завъртя поглед, премествайки го настрани.

~~

Техьонг бе сложил слушалките си и погълнат от музиката, пишеше поредното си есе.

Като за първи ден бе натрупан с бая неща, които трябваше да прегледа или напише. От части и не се и противеше, харесваше му да бъде разсеян с нещо. А и не искаше да търси по-големия веднага щом му се бе отдало свободно време.

Концентриран, едва забеляза ръката, която ги побутваше.

Техьонг се обърна рязко, разширявайки очите си. Свали бавно слушалките си, леко онемял.

- Най-сетне. – Стисна челюст, опитвам се да ти привлекат вниманието от няколко минути.

- Джимин... – Въздъхна.

Момента на истината.
Джимин бе в стаята му и щеше да иска отчет за това дали е казал на Кук.

- А-аз.. – Започна русия.

Честно казано не си представяше как щеше да признае на чернокосия. Дори не можеше да си представи свят, в който той разбира! Не искаше да гледа как погледът, който тъкмо почна да се стопля, как изстудява.

Не искаше и не можеше. Не можеше да преживее да загуби човека, за който беше дал повече от всичко. Болеше го само от беглата мисъл, която леко се прокрадна и изчезна за по малко от секунда.

- Спести си го. – Прекъсна го, повдигайки ръка – Знаеш ли колко си безотговорен, Техьонг? – Опита се да смекчи тонът си, но му идваше вече в повече. – Всичко щеше да е наред ако преди 10 дни просто ми беше вдигнал телефона!

- Джимин, моля те... – Прекъсна го – Моля те, не му казвай.

- Виждаш ли? Ти дори не ме изслушваш... – Скара му се. – Щеше да си спестиш всичко, Те! Търсех те за да ти кажа, че няма да казвам нищо! Но, не.. Ти реши да избягаш с Чонгкук в Пусан, акъл имаш ли изобщо?

Техьонг ахна в изненада.

- Какво си мислеше? Че не знам къде си? Осъзнаваш ли, че познавам хората в неговото обкръжение. Можех да дойда по всяко време...

Поклати глава и изсъска, когато устната му се разрани за пореден път днес. От нея бликна кръв, а Те посегна взимайки една от мокрите си кърпички на бюрото. Подаде я на Джимин, който го погледна с раздразнителност, но я взе.

Техьонг се загледа в лицето му, хем асимилирайки думите му, хем осъзнавайки, че не бе забелязал видната рана на устната му, но не беше само тя..

- Джимин, грим ли носиш? – Попита го, сбръчквайки вежди.

- Дали нося грим? – Отговори гневно момчето. Можеше да го убие с поглед. След което започна да си търка с мократа кърпичка лицето, премахвайки цялата козметика.

Техьонг се шокира, виждайки всички червено-лилави петна.

- Да, Техьонг! Нося грим.. – Обясни му.

- Кой ти направи това? – Недоумяваше, забравяйки за темата им на разговор.

- Беше Джаксън. – Разясни му. – Беше полудял и искаше да му кажа с кого си му изневерил!

- Какво? – Ококори се насреща му. – Ти каза ли му.?

- Той почти не ме уби? – Изкрещя. – Но дори не знам дали ме е чул. – Отговори му с по нормален тон.. – Виж, този е ненормален и повече няма да се меся в нищо. Просто се опитай да изкараш жив Чонгкук от тази ситуация, преди онази откачалка да го спипа. – Каза на един дъх, а после излезе тихо, както и бе влязъл

~~
Искам искрено да Ви благодаря за 10К четения. Дори ни става тъпо да Ви кажа, че остават около 5глави преди края.