И днес вали, а теб те няма.
Ще си спомням за теб през сълзи студени.
Дъждът на теб ми напомня в този час.
"Къде си?"-питам се, но не на глас.
Ще се сетя за нашите срещи.
Срещите някъде там из града.
И не, не ще ти кажа колко много липсват ми присъствието ти и твоята ръка.
Ще се срещнем някога, някъде отново.
Ще си кажем със очи неща, които нямаме смелост да изречем на глас.
Дните самотни са без теб и усещането, че си тук. До мен. С усмивка на красива и щастлива жена.
Ще си кажа няколко неща на ум.
Няма да ти ги споделя.
Дъждът да вали не спира, а само ти си в мисълта.
Мисълта за нея.
