• Lonely Rain •

Есен

Беше късен мрачен есенен ден,
гробищата отдавна останаха пусти.
Затъвам, а душите им заедно с мен,
с последна въздишка откъсната от студени устни.

Беше късен мрачен есенен ден,
дори слънцето не искаше да ги огрее.
Място, където никой не беше спасен,
дори птичка отказваше там да запее.

Беше късен мрачен есенен ден,
чул как хиляди жени там ридаят.
Хванати в капан от мъката в плен,
никой не разбрал от какво се нуждаят.

И цветята вече отказват там да цъфтят,
оставени и те бавно да съхнат.
Листата тривиално падайки ехтят,
карайки живите зловещо да настръхнат.

А за всички ония изгубени души,
положили своята обвивка в камък.
Затворили навеки своите очи,
изгасили своят боженствен пламък.

Казват, че има път и за тях,
поставени в следживотна дилема.
Дали със звездите да полетят,
или да горят дълбоко в подзема.

За тия души пиша тази поема,
животът е задължителна подготовка.
Върти се света в една неспирна схема,
макар тя да е лукава и ловка.

Но всичко това е невидимо за нас,
ние създадени сме слепци да бъдем.
Знаеш, че към края има само мраз,
можем ли да знаем къде ще идем?

Беше си късен мрачен есенен ден,
и само гарванът пее грозната си песен.
През това време животът е нетърпимо солен,
защото сезонът на смъртта е през късната есен.

~Сезонът с най—топлите цветове,
носи най—студените усещания ~
к.к.