С аромат на буря +18

26-ПЛАМЕН В процес на редактиране

— Това е идеята  на рекламата, беба, не мислиш ли? Купи ме.

— Мило, не прави така. Не съм те карала да ходиш никъде. Ти просто скачаш и хукваш  — направих отчаян опит да се защитя, но заключителната ми реч звучеше повече от ужасно. 

— А какво трябва да направя след третото  "Господи, как ми се яде диня, ако знаеш?"   Докато те гледам как захапваш твърдата част на дланта си.

— Смени темата, преди да ми се дояде отново  — подминах го и тръгнах към дивана където стъпалата ми напомняха, че трябваше да бъда преди цели пет минути.

—  Часът е осем, да  хуквам ли към магазина или да сервирам? —  сарказмът в гласа му ме догони по коридора.

— Сервирай, ако обичаш — измънках почти сърдито. Проклетите хормони ме люшкаха от едната крайност в другата и пробуждаха моята емоционалност с едно ръчкане с пръстче.

— Сигурна ли си?

— Аз съм бременна жена, за бога, откъде да знам дали съм сигурна — възмутено изстрелях и ръкомахах  с ръце вървейки към дивана.

— Ясно... връщам се след малко — външната врата се хлопна тихичко и ключа превъртя в ключалката на вратата.

Два месеца по–късно

Отворих прозореца, за да влезе чист въздух. Беше  средата на Май и птичките вече обикаляха и свиваха гнезда по клоните на дърветата. Докоснах корема си и втрих длани по него. 

— Скоро ще се запознаем лично, малки немирнико — получих сутришен ритник в отговор.  Обърнах се към кафе машината и приготвих безкофеиново за мен и кофеиново за него,към което носът ми  сам се завираше.  Бих казала, че бях от късметлийките, които не повърнаха  нито веднъж през цялата бременност, но пък за сметка на това не излязох от тоалетната.  Ръката ми се изпъна рязко към плота и очите ми се разшириха от режещата  болка,  която премина през слабините ми. Контракциите преминаха и издишах шумно. Нещо съвсем леко навлажни бельото ми.

— Сериозно ли пишнах, без да се усетя ? Боже. 

 Тръгнах към спалнята и смених памучените гащички.  Пламен излизаше от банята и подсушаваше косата си, която стърчеше като малки иглички.  Милиони,  мокри, тъмни, стърчащи във всички посоки иглички,  които ме молеха да заровя пръстите си в тях. Сладкото усещане на паста за зъби ме накара да премляскам доволно няколко пъти след целувката ни.