Част 4 - "...спирката, която ще Ви отведе в Есосайс."

1.1K 74 51
                                    

Алармата на телефона ми звънна и аз отворих очи. Тъкмо ме измъкна от същия сън, който не спирам да сънувам. Взимам телефона си в ръка и спирам алармата, след което поглеждам към часа на дисплея - 8:30ч.

Ставам от леглото си и го оправям, след което влизам в банята. Измивам лицето си, след което започвам да мия зъбите си. Накрая сресвам косата си и я връзвам на конска опашка. Защо не я подстрижа малко? По-късно ще мисля за това. Връщам се отново в стаята си и си избирам дрехи за деня. Черни джинси, бяла тениска и карирана риза. Напоследък нося само такива дрехи.

След като се обличам, слизам долу за закуска. Не знам дали майка ми е говорила с баща ми за способностите ми. Отивам в кухнята и заварвам двамата да се хранят в пълно мълчание.

- Добро утро. - поздравявам и се усмихвам, след което сядам на един от столовете. - Защо мълчите?

- Майка ти ми разказа за... способностите ти. - отвръща татко. По изражението на лицето му разбирам, че е малко разочарован. - Никога не съм предполагал, че силите на баба ти ще се прехвърлят на теб.

- Не съм го искала, татко. - изричам спокойно. - Едва вчера разбрах какво ми се случва. Мама снощи спомена за училище за магьосници. Какво мислиш по този въпрос?

Баща ми оставя вилицата в чинията си и се обляга на стола си, след което скръства ръце пред гърдите си. Това не върви на добре.

- Не мога да повярвам, че това се случва, Сейдж. - изрича най-накрая. - Скъсвам се по цял ден от работа, за да мога да плащам таксите в частното училище, в което учиш. Спестявам каквото остане за обучението ти в някой престижен университет в чужбина или тук, в Англия. Извинявайте, - обръща се към мен и майка ми. - но не мога просто така да приема подобна новина.

Свеждам глава и взимам вилицата си, след което бодвам в чинията със спагети. Предполагах, че няма да е съвсем съгласен. След като изяждам хапката, която бях поела в устата си, вдигам поглед и решавам да му покажа какво мога. Не искам да го плаша, а да го убедя да се съгласи да се запиша в Есосайс.

Концентрирам се над чашата му със сок и след секунди тя се издига във въздуха. Това изумява баща ми, личи му по изражението на лицето. Протяга се към чашата си и успява да я вземе в ръка.

- Добре, печелиш. - изрича и въздъхва. - Ще те изпратим в онова училище за магьосници.

ЕсосайсWhere stories live. Discover now