Guilt

Луцифер Си Търси Занимание

Луцифер си живееше добре, докато един ден скуката не го обвзе.
Беше си свършил всички задачи.
Прегледа килиите на ада, наказа няколко души, послуша малко Джаз... Обаче пък нямаше какво повече да прави и реши да види какво се случва на земята. Имаше едно малко огледало, през което често гледаше какво се случва в нашия свят. Английската кралица пиела чай, в Русия някакъв пиян руснак паднал по стълбите и търси кой да му помогне...

-Тук трябва татко да поеме, не е мой проблем.-Винаги като видеше нещо такова, си казваше, че Бог трябва да оправи нещата. Някъде там в кварталите на Париж видя млада девойка да се грижи за цветята си.
Поливаше ги, докато им пееше.
Девойката вдигна поглед към небето и тогава Луцифер забеляза колко красиви сини очи има. Сини като морето.
Забеляза медено русата ѝ коса и бялата ѝ, нежна кожа.
Нещо в господаря на Ада трепна. Той интерес и скръсти ръце, като на лицето му се появи дяволската му усмивка.

-Гледай ти колко красиви неща създавал татко. - удиви се той и прибра огледалото. - беше седнал на камък. Стана от камъка и слезе на земята в човешки облик.

Нека видим по-отблизо това чудо на небесата!-Знаеше къде живее. Но си помисли, че ще изглежда прекалено луд, ако отиде просто така в дома ѝ. Чудеше се какво да прави... Как да постъпи... Беше тъмно, около 21:00 ч вечерта, а красавицата се прибираше в дома си. Гледаше телевизия и галеше черния си  котарак. Луцифер я гледаше. Гледаше я през прозореца и не успяваше да проумее колко е красива. Не пропусна да забелвжи с колко любов и внимание се отнася тя към цветята, към животното в краката ѝ. Колко плавно е всяко нейно движение.
Чудеше се и се маеше Луцифер...
-Ще е прекалено странно да вляза в дома ѝ и да ѝ сервирам, че съм Луцифер Светлоносеца... Ще ме помисли за луд. - седя на прозореца докато тя не се качи в стаята си и не се изгуби от погледа му. Реши да си тръгне и да се върне обратно в Ада.. Беше толкова омаян от младата девойка, че не обърна внимание на душите. На сенките. Не се издразни, че в Ада жегата е непоносима, както по принцип. Мислеше за нея... Взе огледалото и я гледаше как ляга в топлото си легло с усмивка.

-Не е нормално за простосмъртна да си толкова красива...-измърмори Луцифер. След 0:00, когато тя беше заспала, а границата между човечеството, отвъдното, ада и рая беше най-тънка, той се върна на земята и влезе в къщата на момичето. Качи се в стаята ѝ и застана до леглото ѝ. Гледаше я. Не откъсваше очи от ангелското спящо лице.

-Ако можеше да си те взема с мен в ада... Само, ако можеше... Щеше да царуваш с мен там. - погали бузата на лицето ѝ, а тя беше премръзнала от студ. В къщата беше срудено, а одеалото ѝ беше тънко. Луцифер се разтревожи. Започна да търси други одеала, но не успя да намери.

-Тук е толкова студено... Тя ще се разболее.-Той я взе на ръце. - Явно не ми остава друг избор. - И тогава могъщият Луцифер се пренесе в ада с момичето. Положи я своето легло, зави я със своите одеала. Седна до нея и я чакаше да се събуди. След 2 часа тя се събуди, защото беше жадна. Огледа се. Това не беше нейната стая, не бяха нейните завивки. Погледна Луцифер и се изплаши. Изкрещя. Той я погледна с жален поглед.

-Не се плаши, моля те.... Аз... Доведох те тук, защото-точно да си довърши изречението и я видя как си бие главата в стената. - Почакай, какво правиш?! - Спря я и я издърпа.

-Луда съм! Луда съм, нали?! Или сънувам?!

-Не, миличка, успокой се! Не сънуваш! Не си луда! - прегърна я. Сърцата им щяха да избухнат. Нейното от страх, а неговото от хиляди емоции. Радваше се, че ще може да се запознае с нея, но се тревожеше от факта, че тя се страхува от него. - Моля те, успокой се!

-Нещо лошо ли съм направила?! Защо съм тук?! Мъртва ли съм?!

-Не си мъртва... - пусна я. Гледаше я в очите. - Не си мъртва, не сънуваш и не си луда. Аз... Аз съм Луцифер. - зениците на момичето се разшириха. - Видях те и понеже ме беше страх от това как ще реагираш, като ме видиш, дойдох да ти се порадвам през нощта, но... Докато галех лицето ти и усетих колко си студена, за това те доведох тук... Съжалявам. - Тя пребледня.

-Щом не съм направила нищо, ме върни у дома, моля те! - Луцифер се натъжи, но му беше ясно от самото начало, че ще стане така.
Върна я на земята, а тя хукна да бяга през вратата. Той я изпревари и затвори единствения ѝ изход.

-Не бягай от мен! Няма да те нараня... - той хвана ръката ѝ-Кажи ми името си.

-Д-Дария. Дария Макгахън.

-Красиво име за красиво момиче... Ще се видим пак, Дария. - Господаря на ада разпери крила и я придърпа към себе си, като я целуна по челото. Изчезна, а образа му се превърна в бяла светлина.
В ума на Дария беше само една мисъл-Ами, ако наистина това беше Луцифер? - Какво щеше да прави, как щеше да се измъкне. Колко дълго щеше да бяга и дали изобщо можеше да избяга от господаря на Ада беше най-важния въпрос.
Не можеше да си отговори.
Не искаше и да пита...