Ние и животът ни в CreepyPasta.

Как се присъединихме. (1 част)

- Харуко

Беше полунощ, още рисувах, а нашите отдавна бяха заспали. И преди съм стояла до късно, но тази рисунка ми отне повече време отколкото очаквах и утре трябваше да ходя на училище.
По едно време една голяма сянка се надвеси над мен, чух бръмчене в главата ми. Отначало не повярвах, че е той, защото бях умерена, но то продължи. Не издържах повече и го попитах:
-"What do you want?"- питах спокойно.
(Какво искаш?)
-"I want you for my proxy."
(Искам те за мое proxy.)
Бях шокирана. Не бях готова за такава отговорност и дори не бях направила нищо лошо, което доказва, че съм готова за това. Опитах се да измисля извинение, за да остана още с хората, които обичах.
-"But... I'm not ready... I didn't even killed anybody. And... I want to finish this painting..."- нервно чаках за реакцията му.
(Но аз не съм готова. Не съм убила никого. И искам да си довърша рисунката.)
От сянката започнаха да се подават папила, ужасих се, мислих, че това е краят докато не чух гласът на майка ми:
-"Харуко!!! Още ли не си заспала?! Какво толкова рисуваш?- за първи път се радвах да чуя тези думи.
Но осъзнах, че ако тя влезе той ще я убие. Скочих от мястото си като се опитах да не го гледам в... лицето... и затръшнах вратата с всички сили. Тя се ядоса...:
-"Какво си мислиш, че правиш отвори врата веднага!"- каза ми крещейки.
-"Не влизай опасно е!"- отговорих и със сълзи на очите.
Но майка ми беше по-силна и ме избута от вратата. За миг си помислих, че ще получа инфаркт, но когато отворих очи него го нямаше... Отървах ли се...? Дали просто спечелих още време или всичко това беше просто халюцинация от недоспиване? Но едно беше сигурно...:
-"Сериозно си загазила млада госпожице!- каза сърдито.
А аз я прегърнах плачейки:
-"Мислих, че ще умреш толкова много съжалявам!"- надявайки се това да помогне.
Но тя само каза:
-"Повече няма да стоиш до късно! Недоспиването ти докарва халюцинации. Сега подреди бъркотията и заспивай!".
-"Добре."- казах аз и започнах да почиствам...
Най-накрая след дългото почистване си легнах и се опитах да забравя какво можеше да се случи с мен, ако не беше майка ми...

Надявам се първата част да ви е харесала, ако да моля последвайте ме.