When I'm gone ( BG fanfiction with Harry Styles)

1 глава 💛𝒪𝑀𝒢 𝒟𝒜𝒟𝒟𝒴💛

Винаги са ме дразнили въпроси от сорта: „Баща ти не ти ли липсва?" „Как се справяте сами с майка ти?" „Майка ти и баща ти разведени ли са?" и т.н. Разбира се, че баща ми ми липсва, но нали се връща, а и с майка ми се справяме страхотно заедно. И не са разведени, все пак се връща само и единствено, за да ни види. Например днес беше такъв ден. Днес се връщаше от турнето си в Азия. Всеки път ми носи подаръци от страната, в която е бил, за да мога да се почувствам така сякаш съм била там с него.
Щеше да влезе във вкъщи всеки момент.
Когато чух звука от затварянето на вратата се затичах по стълбите посрещайки баща ми. Хвърлих се в прегръдката му, а той се усмихна.
-Как си изкара в Русия тате?- зададох му въпроса, когато се поуспокоих от емоциите, които ме бяха напрегнали.
-Страхотно! За съжаление не ти нося нищо друго освен целувка и една добра новина.- каза той и ме целуна.
-Каква е новината?- ентусиазмът ме изяждаше от вътре.
-След седмица имам турне в Европа и понеже вече си достатъчно голяма, за да пътуваш по света...-говореше бавно баща ми карайки ме да се изяждам от нетърпеливост.
-Кажи ми тате, кажи ми!
-Искаш ли да дойдеш с мен?
Ченето ми падна от изненада.
-Обичам те, обичам те, обичам те...- започнах да говоря бързо, прегръщайки баща ми силно.- Ще дойда, ще дойда, ще дойда...
     Той ме стисна силно в прегръдката си, а аз бях много щастлива. За първи път щях да бъда с баща си на турне. А да не говорим за Европа. Винаги съм искала да отида там, но не ми се е отдавала възможност. Тъкмо бях завършила гимназия и мислихме с майка ми за колеж. Бях на 19години затова можех да отида и в някой друг континент, но на майка ми не ѝ харесваше идеята.
      Майка ми ни гледаше с усмивка казваща „Не забравяте ли нещо?". Баща ми забеляза това, при което си прочисти гърлото и се обърна към мен.
      -Хейли, мисля че първо трябва да питаме и майка ти.
      -Мамо може ли?
      -Трябва да търсим колеж Хейли, нямаш много време.
      -О, хайде Кими ти не си ли искала да посетиш Европа? Европа! Хайде Кими ще си прекараме страхотно тримата.А, и Хейли и аз не сме били на сцена от цели 14 години. Хайде Ким.- усмихна ѝ се омайващо той. Нейната сериозна физиономия се промени веднага и се превърна в една искряща усмивка. Не знам как баща ми го правеше, но и аз имах това умение. Не знам как, но го имах.
       -Добре, пускам я с теб, но аз няма да идвам.
       -Защо?- попитахме в един глас с баща ми, при което майка ми се засмя.
       -Кой ще се грижи за къщата? А и искам да прекарате малко време заедно като баща и дъщеря.- усмихна се тя.
        -Благодаря ти мамо!- казах прегръщайки я силно.- Това значи много за мен.
         -Е, колко време е това турне? Седмица? Две?
         - Два месеца.
    Усмивката на мама се смрази.
        -Два месеца... Добре, това не променя решението ми, но ако ми обещаете тази седмица да я прекараме заедно.
        -Обещаваме!- казахме аз и баща ми в един глас.
         -Добре.- усмихна се тя.
💛💛💛💛💛💛💛💛💛💛💛💛💛💛💛
       Седмица по-късно
💛💛💛💛💛💛💛💛💛💛💛💛💛💛💛
      Цялата седмица я прекарахме тримата, както обещахме на майка ми. Ходихме на разходки в парка, на походи и ресторанти. Беше забавно.
        Днеска трябваше да хванем самолета за Европа като първата дестинация беше Франция. Ужасно много се вълнувах. Баща ми беше казал, че това турне е много специално, и че ще има с нас още изпълнители. Събитието е грандиозно и затова е толкова дълго.
   -Хейли готова ли си? Трябва да тръгваме!-провикна се баща ми от всекидневната.
  -Идвам!
Взех куфара ми и започнах да слизам по стълбите.
   -Дай да ти помогна.- каза баща ми.
Той свали куфара ми и се запъти към багажника на колата.
    -Чао мамо, ще ми липсваш.- прегърнах я аз.
    -Чао миличка и ти на мен.- целуна ме тя по челото и ме изпрати. Аз влязох в колата, чакайки баща ми да се сбогува с майка ми. Те се целунаха и баща ми влезе в колата като свали прозореца.
    -Забавлявайте се!- извика майка ми, когато потеглихме.