Стигнахме до една къща която беше като тези по време на войните. Малка палатка. От тази къща излезе един човек който беше на около 20-30 години. Той като ни видя ни каза да влезем. В палaтката имаше едно легло, една камина и едно бюро. Човекът ни поздрави:
- Здравей мила – не разбрах дали на мен или на Соня говореше, защото гледаше нещо на бюрото си.
- Здрасти тате – каза Соня
Каквооооо, този човек беше баща на Соня???
- Ще ме запознаеш ли с този прекрасен младеж?
- А, да. Тате това е Блицен. Той е мой приятел.
- Хм.
Аз му се представих, но вместо да ми каже нещо започна да ме опипва навсякъде все едно имам оръжие и ме претърсва.
- Чист си. Можеш да общуваш с дъщеря ми.
- Ами... добре. Вие как се казвате?
- Аз се казвам Александър Велики и бях цар на Македония.
Като каза това в първият момент не се сетих за какво става дума, защото не бях най-добрия по история, но после се сетих. Доколкото знам това е най-великият пълководец който е съществувал. Но той е умрял преди хиляди години, а сега стои пред мен. Тогава се сетих че и аз не саществувам за някой хора вече.
- Здравейте сър.
- Не е нужно да ме наричаш сър. Наричай ме Алекс.
- Ами добре Алекс.
- Соня ми разказа за теб и твоите магически сили.
- О, аз наистина съм очарован от това – и наистина беше така защото не всеки ден момиче говори на баща си за мен. Но също така бях гневен, защото Соня не ми е казала за баща си!!!
