Когато човека се приближи, от ръцете ми се изстреля огнена топка която избухна в непознатия и той падна на земята. Страхотно, сега вече имам и суперсили. Соня се изправи и ме погледна все едно аз съм дявола. Тя започна да ме разпитва:
- Ти как направи това?
- Ами... незнам просто го погледнах и той падна.
- Хммм... Знаеш ли кой беше това?
- Не, кой?
- Това беше най известният престъпник в ада. Гонят го почти триста години, а ти реши проблема само с поглед!?
- Ами казах ти не знам как стана това.
- Добре, но никой не трябва да разбира иначе ще затворят в клетка защото можеш да избягаш оттук – в този момент Соня даде най великата идея, която някога съм чувал от някой.
- Хей Соня, брилянтна идея.
- Какво? Но аз нищо не съм казала.
- Не, но даде идеята.
- Коя?
- Ще избягаме от ада, но първо трябва да се опознаем.
- Еха! Наистина! – отнякъде се чу гласа на Мария, който викаше Соня – но сега не мога. Какво ще кжеш утре в 11 часа?
- Добре, но как ще разбера кога е 11?
- Опа, верно. Зповядай – и тя ми даде часовник, който изглеждаше все едно е от сребро. След това Соня ме целуна по бузата и си тръгна.
- Чао!
- Чао! – отговорих и аз.
Признавам че това ми беше първата целувка. Хей не ме винете, все пак е трудно когато си в мъжки клас. Прибрах се в стаята и видях че заек-младши спи и затова и аз си оправих леглото и заспах. Сънувах как изпепелявам дявола с моята магическа сила. След това съня ми се промени. Видях как се убождам на цветето което ме беше убило и умирам.
