Донгхюк е принуден да краде, за да оцелява. Известен е в средите си като Малкия крадец и доста хора му имат зъб.
Един ден, докато бяга от поредния проблем, без да иска се натъква на момче, което привлича вниманието му. То е пълна негова противополо...
Донгхюк отдели телефона от ухото си, гледайки го объркано. Какво беше намислил той?
Ронджун надигна глава към високото момче.
- Хрумна ти нещо, нали? - той го познаваше най-добре от всеки и усещаше тези намерения.
- Да.
- Какво ще правиш?
- Ще намеря онзи Джемин. Знам, че Хюк има нужда само от него.
- Моля? Как ще го намериш?
- До колкото разбрах, родителите му са известни собственици на някаква компания. Би трябвало да има нещо в интернет за тях, така или иначе...
- Ама ти наистина ли?
- А какво да направим? Трябва да говоря с него. Сигурен съм, че Хюк не му е казал нищо, а той трябва да знае. Щом го обича толкова силно...
- Искаш ли да дойда с теб? - прекъсна го русокосия.
- Не, ще се оправя и сам.
Ронджун кимна и високото момче се наведе, сливайки устните им жадно.
***
Джемин отново чакаше, застанал пред вратата. Хюк така и не се появи. Къде беше изчезнал?
Стоя там няколко часа, но когато нищо не последва, беше на път да се откаже. Обърна се, тръгвайки към всекидневната, но звънеца, който чу, накара сърцето му да подскочи и да слезе чак в петите.
Джемин изтича обратно до вратата и отвори със замах.
- Хюк! - възкликна той, до някъде облекчен.
Само че пред него не стоеше Донгхюк, а някакво непознато момче.
- Извинявай, сигурно си разочарован - предположи чернокосият.
Нана само поклати отрицателно глава.
- Ти ли си На Джемин?
- Познаваш ли ме?
Момчето сви рамене.
- Само знам името ти. Приятел съм на Донгхюк.
Очите на Джемин се разшириха, щом чу това.
- Къде е той?!
***
Времето се нижеше мъчително бавно и Донгхюк гледаше към телефона си на всеки пет минути, чакайки някакво обаждане от Джено. В душата му се бе зародила надежда, че има някакъв шанс да се измъкне от този ад, но знаеше, че само се заблуждава.
Навън вече бе тъмно, когато Донгхюк чу как стомахът му изкъркори. Не бе ял нищо вече втори ден и се чувстваше отпаднал.
Бе на път да заспи, когато някакъв звук привлече вниманието му. Тъмнокосия се изправи от леглото и погледна към прозореца. Стана и се приближи, отмахвайки завесите. Видя лицето на Джено, който до сега бе чукал по стъклото.
- Джено, какво правиш т...
Думите замряха в гърлото му, когато забеляза този, когото не очакваше.
Джемин стоеше малко зад Джено и го гледаше тъжно и плахо.
