Rapunzel and... Donghyuck

Глава 40

На Донгхюк му дойде до гуша, тъй като Джено не преставаше да звъни. Накрая грабна телефона и вдигна ядосано.

- Джено, престани! - сопна се той.

- Донгхюк! Най-после. Вече два дни ти звъня, къде си? Ронджун и аз ще се побъркаме от притеснение, понеже не знаем къде си и...

- Не ви трябва да знаете. И без това нямам намерение повече да ви забърквам в тази каша. Стойте на страна от мен, моля ви.

- Донгхюк, в опасност ли си? - попита сериозно Джено.

Тъмнокосия се изправи и подпря гръб на студената стена, свивайки крака към гърдите си.

- Просто спрете, става ли? - изхлипа той, прехапвайки долната си устна. - Моля ви, забравете, че някога сте ме познавали.

- Това няма как да стане - отсече Джено твърдо. - Престани да говориш глупости и ми кажи къде си и какво става.

Донгхюк захлипа тихо и сложи длан на устните си, за да го заглуши повече.

- Дж-джено...

- Хюк, моля те. Ако някога наистина си държал на мен, кажи ми какво не е наред.

Донгхюк за момент се почувства благодарен. Никога не бе предполагал, че ще има такива приятели като него и Ронджун.

Замълча за няколко секунди, осмисляйки думите си.

- Върнах се тук - измърмори под носа си Хюк. - Онзи задник каза, че утре заминаваме.

- Какво?! - зяпна Джено. - Заминавате?! Къде?! Защо?!

- Не знам - отвърна безпомощно той. - Не знам. Нищо не знам. Искам просто да изчезна от тук...

- Донгхюк, успокой се. Чуваш ли? Спри да плачеш, моля те. Не трябваше да изчезваш така. Щях да ти помогна да отидеш някъде или...

- Къде бих могъл да отида? - проплака Хюк. - Той ще ме намери навсякъде. Понякога се чудя дали няма да е по-добре, ако...

- Да не си посмял да го изречеш! - скара му се чернокосия. - Спокойно. Ще оправя това. Само почакай няколко часа.

- Джено, какво ще правиш?

- Просто бъди търпелив. На всяка цена ще те измъкна от там, разбра ли? Спри да плачеш сега.

- Но...

- Ще затварям сега. Ти само потърпи няколко часа. После ти обещавам, че всичко ще е наред.