Восъчно е моето сърце,
бавно топи се дори и да не искам.
Капки восък горят моите ръце,
болката твърде дълго потискам.
Догаря свеща, пламъкът гасне,
светлината бавно намалява, утихва.
На душата ми, тъмнината ще й пасне,
вътрешно нещо зловещо се усмихва.
Страх ме е да остана сама,
но и сред хора не искам да бъда.
Стар нож, нова ръжда,
чакайки нова страшна присъда.
Ти си като жив мъртвец,
и в сърцето си усещаш мраз.
Като скъпоценен камък - светец,
кристализирано парче елмаз.
А свеща е към своя край,
осветявала тъмна, неприветлива стая.
Ако съществува някъде рай,
път към него, дори лесен - не желая.
Дишаш трудно, остра болка в ребрата,
вдигаш ръка докосвайки своята плът.
Поглеждаш надолу - в очите уплаха,
а от ръката ти капе черна кръв.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
❝ XAW ❞
𝓓𝓸𝓮𝓼 𝔂𝓸𝓾𝓻 𝓬𝓪𝓷𝓭𝓵𝓮
𝓼𝓽𝓲𝓵𝓵 𝓫𝓾𝓻𝓷
𝓸𝓻
𝓱𝓪𝓿𝓮 𝓸𝓷𝓵𝔂
𝓼𝓶𝓸𝓴𝓮?
YOU ARE READING
• Lonely Rain •
Poetry• Смъртта идва по пътя, по който си отиват мечтите • ➡ Сборник от стихове на различна тематика. ➡ Лично и само мое творчество. ➡ Моля разпространението на стихове или цитати от книгата да става с мое знание и разрешение. • • • Благодаря за отде...
