Джено и семейството му се местят в къща в провинцията. Малкото момче се чуди дали ще си намери нови приятели на това място.
Не след дълго той среща момче, което е пълна негова противоположност. С времето стават по-близки от кръвни братя и заедно се...
- Спокойно, няма да те изпусна - успокои го той и целуна леко носа му. - Явно принца има нужда от помощ, за да слезе до долу.
Лицето на Ронджун пламна и той го скри в сгъвката на врата му.
- Хайде, принце - каза Джено и се насочи към вратата. - Да видим какво можем да хапнем.
Двамата слязоха долу и Джено го пусна, щом влезе в кухнята.
- Какво е това? - попита Ронджун, сочейки към масата.
Имаше приготвена и сервирана закуска и само неща, които и двамата обичаха.
- Не знам - чернокосия беше също толкова изненадан.
Видя, че на масата до една от чиниите има оставена бележка и я взе, разгъвайки я.
- "Предполагам, че двамата с Ронджун сте се сдобрили. Не се тревожете, в хладилника има достатъчно храна, а ние с баща ти ще се върнем утре. Прекарайте деня заедно и си наваксайте. Обичам те. Мама." - прочете Джено. - Знаех си, че има пръст в това.
Ронджун не обели и думичка, тъй като беше прекалено зает да се изчервява.
- Какво има? - Джено се обърна към него.
- Т-тя е идвала тук?
- Щом ни е направила закуска, явно да - той сви рамене.
- От къде знае, че сме се сдобрили? Освен, ако...
Джено схвана мисълта му и също пламна.
- Освен, ако не е влизала в стаята ми - довърши той.
- Господи, ще умра от срам - изпищя Ронджун и закри лицето си с ръце.
Чернокосия го дръпна към себе си и го целуна нежно.
- Е, все някога щяха да разберат. Защо те е срам?
- Как защо ме е срам?! - изкрещя Ронджун. - Майка ти ме е видяла гол в леглото ти!
- И какво от това?
Ронджун вдигна ръка и понечи да го фрасне, но накрая я стисна в юмрук и си наложи да се успокои.
- О, вече се контролираш? - подметна Джено. - Радвам се, че вече няма да биеш.
- Майната ти! - избухна той и започна да го удря на посоки.
Чернокосия го остави да прави, каквото иска и накрая хвана китките му, спирайки ударите му. Скъси дистанцията помежду им и го целуна жадно, допирайки го в масата.
- Колкото и да ми харесва да се разхождаш гол в дома ми - поде той след това, - иди и си облечи нещо, иначе не отговарям.
- И какво ще ми направиш? - Ронджун вирна гордо брадичка.
- Предизвикваш ли ме? - чернокосия повдигна едната си вежда.
- Съвсем не.
- А аз мисля, че е точно обратното. Мисля също, че закуската може да почака.
Джено се наведе и го сграбчи, мятайки го на рамото си.
- Ей! - Ронджун зашава на гърба му.
- Все толкова малък си, колкото преди - засмя се той и удари дупето му леко.
- Не съм малък, шибаняк!
Джено изскачи стълбите и влезе в стаята си, мятайки го върху леглото. Застана между краката му и сля устните им в пламенна целувка, изпивайки целия му въздух.
- Моят малък Ронджуни.
°°°°°°°°°
Искам да ви се оплача, че утре ни викат в училище за лятната практика... :""")
Не е честно...
🌙🌙🌙🌙🌙🌙
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
