Beast and boys

Глава 56

Джено лежеше по гръб на леглото в стаята си и зяпаше безизразно тавана.

Защо Ронджун се бе върнал изобщо? Какво искаше?

Отне му наистина много време, за да забрави за него и той сега отново се появи, сривайки всичките му опити.

Нямаше как да го зачеркне така бързо. Бяха приятели повече от десет години, а това изобщо не беше малко. Споделяха един живот, едно училище, едно легло.

Мамка му.

Болеше го при всеки спомен за другото момче. Бе смятал, че някой ден ще живеят заедно и ще са щастливи. Трябваше по-рано да разбере какво изпитва към него всъщност.

Сега му се искаше изобщо да не бяха започвали такива отношения. Щеше да е много по-лесно.

Джено усети горчивите сълзи в очите си и побърза да се обърне на другата страна, щом чу вратата да се отваря.

- Джено-я, вечерята е готова - каза майка му.

- Не съм гладен.

Тя въздъхна и след това седна на леглото до него, слагайки ръка на рамото му.

- Какво става? - попита направо тя.

- Нищо.

- От известно време не се храниш. Постоянно излизаш. Ще ми споделиш ли?

- Казах ти - няма нищо.

- Заради Ронджун ли е?

Джено се скова, щом чу името му.

- Не.

- Погледни ме, Джено.

Той се обърна и след това се изправи леко, подпирайки гръб на рамката на леглото.

- Не ми се говори, мамо, моля те - момчето затвори очи, опитвайки да я игнорира.

- Той иска да те види, Джено. Наистина много иска. Защо не му позволяваш?

- Аз не искам да го виждам, окей? - изнерви се той.

- Имало е нещо между вас, нали? - тя потупа бедрото му леко. - И не се опитвай да ме лъжеш.

- Не. Нищо не е имало между нас. Бяхме приятели, вече не сме. Точка.

- Не можеш толкова лесно да забравиш такова приятелство, скъпи. Аз съм на мнение, че трябва да се срещнете и да изгладите отношенията си.

Джено я погледна ядосано.

- Може ли да не ми се бъркаш този път? Не искам да го виждам и това е. Хуанг Ронджун е мъртъв за мен. Ясно?