Beast and boys

Глава 43

- Джено-а - тя влезе и затвори плътно вратата след себе си, сетне се намести на леглото до него. - Колко сте близки с Ронджун?

- Какво имаш предвид? - намръщи се той.

- Ами, явно сте си доста гъсти, щом идваш тук и дори влизаш в стаята му, когато го няма.

- Има ли нещо лошо в това? - обърка се той.

- Не, разбира се, че не - Йе Сънг се усмихна леко. - Но...

- Какво?

- Искаш ли да станеш близък и с мен? Но по друг начин?

- Не съм сигурен, че разбирам за какво говориш.

В следващия миг усети ръката й върху бедрото си и започна да схваща какво иска да каже.

- Когато бяхме малки много те харесвах, Джено-а - призна тя, гледайки го в очите. - Наистина много.

- Било е отдавна - чернокосия погледна встрани, мислейки как да се измъкне от ситуацията.

- Не - тя поклати отрицателно глава. - През цялото време не съм спирала да мисля за теб.

Преди Джено да успее да реагира, тя хвана лицето му и го обърна към себе си, разбивайки устните им.

***

Ронджун слезе от колата и помогна на майка си с покупките.

- Дай ми тези - каза той и взе две от големите чанти. Изненада се, когато видя, че е отключено, но си каза, че няма проблем, тъй като Йе Сънг си беше вкъщи.

Остави чантите на плота и се отправи към стаята си, тъй като бе забравил телефона си там. Надяваше се, че Джено му е писал.

Усмихна се неволно, докато се качваше по стълбите.

Усмивката обаче замръзна на лицето му, щом отвори вратата на стаята си.

Джено и Йе Сънг седяха на леглото му и... се целуваха.

Сърцето му направо се разби. Усети силна болка в гърдите си и му прималя, но си каза да не се предава точно сега.

Явно чернокосия усети чуждото присъствие, тъй като избута момичето от себе си и побърза да изтрие устните си. Погледна към вратата и се изплаши.

Ронджун стоеше там с безизразно изражение.

- Ронджун, това... - започна той.

Дребното момче дори не го изчака да довърши, а се обърна и с бърза крачка слезе по стълбите.