Влюбих ли се? /Първa и Втора/ СПРЯНА

Никога не се сбогувай, защото сбогом е като нож в сърцето на един влюбен. /2/

Сега беше по-тъмно, студено и страшно от последния път. Чуваха се дивите животни и почти нищо не се виждаше. Силен вой от вълк се чу в тъмнината и без да се замисля хванах ръката на Джъстин стискайки я силно. По дяволите. Умствено се проклех, но се успокоих щом Джъстин стисна ръката ми целувайки косата ми.
Щом стигнахме входната врата на Джъстин му отне повече време да намери ключа. Все пак хижата не беше посещавана от две години.

Щом той отключи входната врата тръгнах право към дивана свивайки краката към себе си.

-Защо сме тук? - Попитах гледайки как Джъстин оставя ключовете си и съблича якето си.

-За да си само моя. И разбира се, далеч от онзи Зейн. - Джъстин се усмихна доволно от постъпката си.

Въздъхна - за пореден път откакто съм с Джъстин - и облегнах глава назад.

-Ако си ми ядосан, можеш да ми върнеш всичките целувки. - Не усетих какво казах, но не съжалявам. Имам нужда от това. Имам нужда да усетя устните му върху своите и да се понеса в друг свят. Имам нужда от любовта му.

Джъстин наклони глава настрани гледайки объркано заради думите ми. Усетих как сяда на дивана до мен.

-Една твоя целувка е като глътка живот. - Джъстин спря за малко, достатъчно време, за да се изправя и да го погледна. - Искаш да ми отнемеш живота ли? - Направи странна гримаса карайки ме да се засмея.

Погледнах го. Гледах очите му. Тези така омайващи очи, които разтреперват и най-малката костица в тялото ти. Бяха с обичайния си цвят, но имаше и лека искрица в тях. Съвсем мъничка, но я имаше. Знаех, че беше моя. Внезапно увих ръцете си около врата му прегръщайки го силно.

-Никога. - Отговорих на въпроса му прегръщайки го по-силно.

-Съжалявам, че се държах така и не бях до теб през тази седмица. Просто... има неща, които са по-добре да останат премълчани. - Джъстин промълви във врата ми обвивайки ръцете си също.

_______________________________________

-Родителите ми! - Внезапно извиках с полу затворени очи надигайки се от прегръдката на Джъстин. - Не знаят къде съм. Ще се тревожат, а и съм ги стресирала достатъчно покрай това с отвличането.

-Права си, звънни им. - Джъстин огледа стаята за телефона си, който седеше на нощното шкафче от лявата му страна. Протегна се, за да го вземе и ми го подаде.

Взех го и го гледах объркано. Какво се очаква да им кажа? Не можех просто да кажа, че Джъстин ме е метал през рамо и ме е довел в хижа, за да се сдобрим. Въпреки, че не знаех дали сме скарани. Знам, че караниците ни са повече от добрите моменти - знам това звучи лошо за една връзка - но... дори не знам дали има "но". Обичам го, но ако искам тази връзка да продължи трябва и двамата да оправим несъвършенствата.

-Хей, хей Иза. Какво има? -Джъстин ме придърпа към себе си прегръщайки ме. Осъзнах, че плача.

-Нищо, аз... просто. - Замълчах изтривайки сълзите си и надигайки се, за да го погледна. - Какво е това? Какво е всичко около нас? - Махах с ръце продължавайки да хлипам леко. - Какво сме ние Джъстин? Не осъзнаваш ли, че това да продължи е невъзможно. Ние... ние се караме повече отколкото да показваме обичта си. - Проплаках отново и скрих лице в него прегръщайки го. - Обичам те и искам това да е така завинаги, но това, което имаме е невъзможно да продължи.

Джъстин надигна лицето ми целувайки ме. Целуваше ме така сякаш е за последно и не иска да си тръгвам. Облиза долната ми устна минавайки с език по нея и захапвайки я леко. Плъзна ръце по тялото му заключвайки ги зад врата му и придърпвайки го по-близо до колкото е възможно. Повтори действието му минавайки с език по долната му устна. Разтворих устата си съвсем леко до толкова, че да има място да пъхне езика си. Щом го направи борбата за надмощие започна. Джъстин отпусна тежестта си над мен поставяйки ме на завивките. Надигна се до толкова, че да ме погледне в очите и прошепна:

-Никога не се сбогувай, защото сбогом е като нож в сърцето на един влюбен. - Премахна кичур коса от лицето ми и продължи. - Знам, че не сме перфектната двойка, но и знам, че проблемите ни правят силни.

-Тогава искам да съм слаба. - Изненадах Джъстин с отговора си.

Той завъртя очи и се тросна на мястото до мен. Усмихнах се на себе си и се надвесих над Джъстин целувайки носа му.

-Съжалявам скъпи, но живота с мен е труден.

-Тогава искам да имам най-трудния живот. - Намигна ми усмихвайки се широко.

-Наистина?

-Мхм.

-Завинаги?

-Завинаги, винаги, винаги и винаги. - Целуна леко устните ми показвайки перфектните си зъби и гледайки ме влюбено. - Обичам те Изабел.

-Аз теб също.

Следва продължение...

Много, много, много, много, много, много, много, много, много, много, много, много, много, много, много, много, много, много, много, много, много, много, много, много съжалявам. Съжалявам 🙏, че закъснях толкова много! Просто целият август ми мина по болниците, прегледи и подобни... а и тази седмица нямам интернет.