Влюбих ли се? /Първa и Втора/ СПРЯНА

Никога не се сбогувай, защото сбогом е като нож в сърцето на един влюбен. /2/

-Джъстин  спри колата искам да се върна. - Казах тихо, но твърдо взирайки се в пътя.

Държи се толкова детински. Какво сега, ревнува ли? А аз? На мен какво ми е щом гаджето ми не иска да ме види цяла седмица, а се среща със сестрата, която ненавиждам.

-Джъстин чуваш ли ме? Спри шибана кола или... - Същност и аз не знаех какво бих могла да направя в такъв момент.

-Какво? Ще скочиш ли? - Дори не си направи труда да ме погледне. Гласът му беше студен, дори не исках да виждам очите му сега.

-О, да забравих. На теб не ти пука за живота ми. - Щом и последната дума излезе от устните му разбрах какво казах и колко може да съм го наранила, но всъщност не съжалявам, че го казах. Знам, че съм казала истината и сега това е от значение.

Челюстта на Джъстин се затегна. Искаше да каже нещо, но замълча, сякаш се съдържаше да не ме нарани с думите си. Защо? Ако има да ми казва нещо сега е момента.

-Защо просто не замълчиш? - Проговори студено.

-Защото имам какво да кажа. - Отговорих също, почти толкова студено както той.

Джъстин само изсумтя на ината ми и рязко зави позволявайки на главата ми да се удари в прозореца на колата. Потърках удареното място ахвайки.

-Добре ли си? - За момент Джъстин погледна към мен, но отново върна погледа си към пътя щом разбра, че съм го видяла.

-Защо питаш щом е очевидно. - Погледнах го намусено.

-Явно можеш да говориш нормално само с онзи... Зейн. - Изплю името му сякаш беше отрова.

-Да. Сигурно е защото само той ме разбира. - Извиках гледайки към него с празен поглед.

-Така ли? Защо не отидеш при него? - Джъстин спря рязко колата. Все още не гледаше в мен, а в пътя пред него.

Огледах го раздразнено от поведението му.

-Защото ти... Ами не знам, защото може би ти го преби? - Извиках опитвайки да звуча ядосана каквато същото бях, но нещо в мен ми пречише.

Джъстин въздъхна тежко поставяйки главата си на волана.
Аз също исках да го направя. Да си отдъхне от всичко това. Чувствах се като задушена. Любовта ни боли.

_______________________________________

Когато наближихме гората, която ми беше до болка позната се усмихнах глупава. Толкова много спомени. Откопчах колана си както направи и Джъстин и го последвах навлизайки в гората. Сравнение с ходенето ни моето беше тичане след него. Опитвах се да го настигна, но ставаше доста трудно. Беше невъзможно. Кракът ме болеше и затова реших да ходя по назад. Щом познатата пътечка се появи пред нас настигнах Джъстин заставайки зад него. По навик бих хванала ръката му, но сега не беше момента.