Авила

Глава 1

Глава 1

Беше началото на лятото,тъкмо бях завършила 11 клас. Това беше същото лято, в което се превърнах в поредната от стадото черни овце тинейджъри , а същност какъв беше смисъла да съм поредната, която се напива, пуши и иска вниманието на момчетата. Това звучи нормално, но наистина струваше ли си да изгубя собствената си идентичност за да бъда малоумна идиотка, която не върви по собствените си стъпки, а се оставя да бъде насочвана?
Нормално прекарвах времето си или вкъщи забила нос в книгите, или излизах с единствената ми най-близка приятелка, която на скоро се беше преместила в друг град и след това прекъснахме връзса с нея. Книгите бяха моето бягство, мечти написани на хартия. Знаете за какво ви говоря, който разбира се чете книги. Винаги е вълнуващо да четеш за измислени светове или за страстта и любовта между двама души. Но сега илигава, преди, ако някой ме бе попитал дали вярвам в любовта бих казала не, но предишното ми аз все пак имаше малко доза мечти за това и най-лошото качество доверие. Доверието може да те съсипе и да те заблуди. Предишното и сегашното ми аз не бих казала, че се различават коренно, но все пак.........
Предишното ми аз, момиче което не говори много с всички, не защото е срамежлива просто не се чувства на място и дори не знае какво да говори с останалите, надали има с другите общи теми. Тя се намира в своя собствен свят и не иска другите да надникват и още е така,но позволява да наднигнат във фалшивия свят само за показъсност. Между двете както казах няма голяма разлика само лоши придобити навици. Нека се върна в началото.
Всички бяхме навън на двора на училището в задушното време и чакахме, за да ни дадат проклетите бележници, исках по-скоро да се махна от тук и всички идиоти наоколо. Нямах търпение да са отърва поне за 3 месеца. Нямаше да ставам рано, без домашни и крясъците на учителите, които викат на учениците да спрат да шумят и т.н. Негативен човек бях и още съм , повечето време. Отговорна също и дори да се оплаквам от гимназията, за мен успеха ми беше важен, за да мога да имам хубав живот за напред и да вляза в хубав университет. Все пак живота не се въртеше само около това място, което бях. Не ми пукаше какво мислят другите за мен, вярно че повечето не ме и познаваха, а тези които ме познаваха ме мислеха за зъбър или просто отчуждила се от тяхната естествена среда. Но една част от нея искаше винаги да почуства как е да си на тяхно. Да си безгрижен, да се уставиш на удоволствията, които едно момче би ти доставило , да се напиеш и да танцуваш на купоните им, затова точно този ден приех да отида на купон с моята най-добра приятелка. Отначало не се съгласих.
-Моля те Авила - молеше ме Алис, но аз отказвах твърдо
-Пък и защо искаш аз да дойда с теб точно, знаеш че никога не идвам и ти не отиваш често и при това купона е у най-големия кретен на училището!
-Защото не искам да отида сама и един път през живота си искам да отидем заедно на купон и да се забавляваме.
Погледнах я за миг, може би беше права и нищо нямаше да стане от един път.
Съгласих се.
Разбрахме се да я взема аз от тях, защото тя още нямаше книжка. Прибрах се вкъщи. Дом хубав дом, не бих казала точно. Както винаги къщата беше празна. Живеех в хубав квартал и бяхме доста заможни. Майка ми и баща ми бяха разведени. Не се разбирах с нито един от тях, може би малко повече с баща ми бяхме по добре, защото последно то видях преди няколко години и винаги отлагам да се видя с него. За майка ми, тя не се прибира вкъщи много често, сигурно за да не се засичаме често. Не беше проблем обичам самотата и никога не съм се нуждаела от никого от тях.
Качих се въздишайки в стаята и легнах върху леглото.
Събудих се и взех телефона , за да видя часа, беше 8. След 20 минути трябваше да взема Алис. Станах и отидох, за да се преоблека. В онзи момент си мислех какво да облека. Какво по дяволине ми дремеше!
Останах с черните се прилепнали дънки и отгоре облякох черен потник. Не обичах да се контя и това и до сега не се промени. Взех ключовете си, кожено яке и излязох. Взех Алис от тях и тя ме погледна намръщено
-Какво?- попитах докато карам
-Та ти изобщо дори не си се преоблякла
-Не е вярно, смених си блузата- защитих се
-Да поне това- извъртя очи
-Днес си в лошо настроение, пък и това е едно тъпо парти споко- казах
- Авила понякога трябва да погледнеш и от добрата страна на нещата, ако мислиш така никога няма да се забавляваш. Виж вече свършихме 11 клас, трябва да излезеш от тази твоя черупка и малко да се поотпуснеш.
- Права си, но какво имаш предвид да се отпусна, да се напия и да се чукам в няква стая с някой от футболния отбор ли?
-Нямах това предвид-отвърна тя
-Знам, но виж просто не искам да правя същити неща като другите само, защото, за да бъда от "стадото" .
-Добре, добре права си, това не го чувам за първи път. - каза Алис
Най накрая пристигнахме в къщата на Купър. Беше голяма и препълнена с хора от училището. Минахме покрай него
-Хей Алис, как е - той я поздрави и започна да я оглежда най-нахално и погледна към мен
-Здрасти и на теб....... Ева?- опита се да отгатне, но разбира се не знаеше името ми
- Авила - завъртях очи от раздразнение. Сериозно от 8 клас сядам зад него по история. Той не ми отговори и дръпна ръката на Алис и започна да говори с нея и отидохме малко по навътре в къщата. Един момент се блъснах в някакви момичета и ги изгубих между тълпата. Супер Алис си беше такава знаех, че ще ме зареже. Тя беше различна когато е с мен, но и тя се променяше около момчетата и другите си приятелки. Предполагам аз бях единствената на която споделя, когато иска да говори с някого, но не излизахме често. И тя в момента флиртуваше с Купър, който си беше мъжка курва. След като очевидно нямаше да отида при тях реших, че няма да е зле да пийна нещо и после да си отида, не ми се стоеше. Отидох при напитките, но си взех само безалкохолно. И като се обърнах на другата страна стоеше до мен едно момче. Беше доста хубав и висок. И ми се усмихна с чаровна безобидна усмивка...... колко грешах за тази усмивка в края на нощта по лошия начин разбрах.
Но разбира се тогава не знаех и за моя изненада не се махнах от там, защото се дразнех когато някой се опитваше да флиртува с мен.
-Здравей, аз съм Ейдън приятно ми е- и ми подаде ръка
-Здравей- казах и не поех протегнатата му ръка, той я свали долу и се засмя
-Май не си много дружелюбна - каза саркастично - Е какво пиеш? Само кола май си наистина много по забавата.
- Как разбра само - отговорих и го изгледах отегчено - не ми беше приятно чао - понечих да тръгна, но точно тогава се появи Алис и прегърна както се казваше там момчето
-Хей запознала си се с братовчед ми Ейдън- за момент се учудих и той се усмихна самодоволно
-Ти къде остане- попитах я ядосано
-Извинявай бях при другите и след като ти няма да идваш поне остани с Ейдън, той наистина е приятна компания. - след това погледна към него и той се усмихна
-Разбира се - отговори той
-Аз тръгвам, забавлявайте се - каза Алис и си тръгна
-Е не ми каза името си- каза Ейдън
-Не е нужно защото - вече наистина ми ставаше тъпо
-Тръгвам -казах, но той ме спря
-Поне изпий по едно с мен и ми кажи името си - погледна ме мило
-Ако ще ме оставиш намира съгласна- казах и той ми подаде чашата с уискито, изпих го на екс замая ми се главата и ми прогори гърлото.
-А името ти ?
Погледнах го за миг започнах да се чувствам зле и всичко се въртеше, тръснах си главата за да мога малко да се свестя. Олюлах се и щях да падна , той ме хвана.
-Добре ли си, ела да те заведа на някое спокойно местенце- каза усмихвайки се, но усмивката му беше по различна от преди.
-Не искам- отговорих неясно, но той все пак ме задърпа и аз го следвах без да усещам нищо. Той отвори някаква врата и ме постави да легна някъде. Той коленичи до мен на леглото и ми прошепна на ухото
-Още не си ми казала името си
-Авила - отговорих сънено, едвам държах очите си отворени
-Авила , означава птица - каза и беше много близо до мен. Ума ми и съзнанието ми не бяха наред исках да се махна, но цялото ми тяло беше блокирало
-Птиченце този нощ ще полетиш доста на високо , двамата много ще се забавляваме.
Отвътре крещях, бях безпомощна, никой нямаше да дойде да ми помогне и се унесях към сън тъмен и с кошмари. Усетих, че се настанява върху мен и сваля дрехите ми. Целува ме , докосва ме. Така ли трябваше да се случи това.

Тази нощ не полетях, а паднах. Бях прекършена и със счупени криле