Джено и семейството му се местят в къща в провинцията. Малкото момче се чуди дали ще си намери нови приятели на това място.
Не след дълго той среща момче, което е пълна негова противоположност. С времето стават по-близки от кръвни братя и заедно се...
Дребното момче се отдръпна и Джено видя следите от сълзи по лицето му.
- Защо си плакал?
Ронджун го изгледа ядосано и го удари силно.
- Заради теб! Ти не се събуждаше и аз... Аз... Помислих, че... - очите му отново се насълзиха, припомняйки си онзи страх.
Джено сложи ръка на тила му и го придърпа към себе си. Докосна устните му със своите съвсем леко, почти незабележимо. Не очакваше някаква реакция, но Ронджун се вкопчи в него и му отвърна. Целувката постепенно прерасна в доста страстна и Джено вплете пръсти в косата на тила му.
Движеха устни едни срещу друго, а сърцата им биеха все по-бързо.
Да. Определено имаше нещо между тях. Нещо непознато, но Джено беше любопитен да разбере какво е.
Имаше чувството, че държи света в ръцете си. Всичките му сетива бяха изострени, оставяйки го да се наслади на този момент.
Вкусът на устните на Ронджун бавно се превърна в нещо, което би желал да опитва всеки ден.
Ронджун се надигна леко и се приближи повече към него, сядайки в скута му. Уви ръце около врата му, а Джено сложи своите на кръста му.
Пожела си този момент никога да не свършва.
Облиза леко долната му устна и Ронджун веднага му даде вход, пускайки го вътре. Джено плъзна езика си в устата му и стомахът му се преобърна, когато го уви около неговия. Ронджун мъркаше в устата му, споходен от същите чувства.
Езиците им се увиваха един около друг, карайки ги да се задъхат.
Ръката на Ронджун се плъзна леко по гърба му, сетне се върна отново нагоре и зарови пръсти в косата на тила му, подръпвайки я леко.
Трябваше да се отделят за глътка въздух.
Сърцето на Джено буквално препускаше. Той отвори очи и погледна почервенялото лице на приятеля си. Клепачите на Ронджун също се повдигнаха и очите им се срещнаха. И двамата дишаха тежко.
- Извинявай, аз... - поде Ронджун.
- Не се извинявай.
Джено приложи лека сила, тъй като дребното момче щеше да се изправи.
Двамата се гледаха по по-различен начин.
Джено вече не можеше да го възприема като най-добър приятел.
От този момент Хуанг се превърна в нещо много повече за него.
