Целунах я 4 пъти.....
Веднъж тя ме целуна каза, че е защото е искала, а сърцето ми просто спря за момент и после ускори ритъма си.
От 4 целувки последната която беше днес ми хареса най–много тогава вече летях някъде в облаците, но всичко хубаво си има край. Сега тя е тъжна по скоро разбита съсипва ме факта, че не мога да направя нищо, че съм безсилна и само гледам отстрани как страда. А аз нищо не мога да сторя не знам как да я успокоя за това само я слушам и се опитвам да бъда до нея за сега само това мога. Ако кажа нещо то тя го е чувала за това ами слушам и ако тя буквално нали седи до мен ще я гушна. Ще изтрия сълзите ѝ ако ми позволи. Каза, че сега само целувката от днес я кара да се усмихва. Ако това я кара винаги да се усмихва мога винаги да я целувам не ми е проблем. Шибано е че и аз я наранявам и обърквам. А точно в момента не трябва. Тя е хетеро знам и трябва да се сдържам. Не искам сега да я напрягам а и всичко с времето си нали? Днес страдах покрай нея и аз защото не издържам да я гледам така. Обичам я. Много. Тя е моето всичко. Не искам и няма да я оставя каквото и да стане каквото и да ми каже. Само ще чакам тя сама да ми споделя да станем близки цяла вечност мога да чакам. За нея ще чакам колкото и да трябва. За нея ще направя всичко След като толкова хора са я наранявали и сега още страда и това което аз виждам е нищо. Не искам и аз да съм причина за подобно състояние. За това няма да я оставя обещавам. Днес 2 пъти ми напомни, че е хетеро и че трябва да спра да я целувам. После ми каза че си беше ударила главата и не е знаела какво говори. Нали беше паднала... Как падна? Ами лесно Опитвайки се да ми докаже, че е секси аз го знам това, че е секси, но исках да видя какво може да ми покаже. И беше на един лост и като се изтърси от там като чувал с картофи аз инфаркт щях да получа много се притесних. И вече 4/5 човека ни шипват това е просто ЛоЛ...
И днес са 3 месеца от както я харесвам цели 3 това е рекорд. Не мога и ден без нея, а ще трябва да издържа 1 цяла седмица 5 дена другата до колкото разбрах....
После няма да е тук за рд-то си а после аз 1 месец съм във Варна е по скоро ще са 14 дена И 1 седмица във Видин ако мога. А после тя 10 дена ще е извън България.
Ще започне годината и тя ще е втора смяна ще се наложи да се виждаме в голямото междучасие (нейното голямо междучасие) и само събота и неделя. Е поне до втория срок когато отново ще се виждаме следобяд. Ще е мъчително. Днес също така си дръпна от една цигара. Направо ми идеше не скандал да и вдигна ми да и крещя докато не преграхна, но не аз само и се сърдех и си мълчах докато не ми каза, че има нужда и я разбрах и все пак не трябваше да дърпа дори веднъж все пак е вредно за нея и за който и да е.
Радвам се, че се храни вече
Че не се реже
Че не пуши
Че не се самонаранява което знам че иска
Че не пие енергийни както правех аз преди да ми забрани.
Жалко, че не е добре доста често. И в момента целта ми е да оправя дните ѝ. Да я правя щастлива, ако мога/както мога. Накарах я да млъкне. Ама беше по много тъп начин исках да я целуна обаче устните ми се озоваха и между зъбите ѝ. И все пак млъкна от шока. Не искам да се променя. Обичам я такава. Да ми се сърди, да е трудно да е загадка, да е забавна злобна, по някога перверзна, самочувствие, всички да са влюбени в нея и тя просто да е "ЛОЛ".
Не да е депресирана и студена. И въпреки това я обичам такава със всичките ѝ страни, емоции и по някога идиощни. Тя не ме обича по този начин по който аз нея. Но въпреки това аз я обичам. И като приятелка. Не. Най добра приятелка. За пръв път мисля толкова за някой и това което пиша е само за този ден и някаква малка част. Мога да обяснявам на дълго и широко как съм потънала в очите ѝ и как с най добрият ѝ приятел сме ѝ заглеждали задника, как се хванахме за ръце, как се държеше кат напушена, как я накарах няколко пъти да настръхне, как няколко пъти си прехапваше устната, как разбрах кво си е фантазирала, как плака, как седяхме на стълбите, как пя, как 3 пъти ми взе тела, как ми се сърдеше, как той те снима, как се изкефихте на снимката, как танцува, как те болеше, как сълзите ти напираха но се държеше, как за малко и в автобуса не се целунахме. Как легна до мен на стълбите, как се заканваше че ако не млъкна ще ми затвориш устата по друг начин, как очите ти блестяха, как той ти се натискаше ма ти "неееее", как ревнуваше, как аз ревнувах, как те шокирах и как те гушнах за чао.....
Липсваш ми...
