Impossible love

480 17 3
                                    

*Г.т на Хейли*

Това въобще не го очаквах. Ноа ми предложи! На седмото небе съм! Колко беше мило от негова страна. Въобще не се замислих дали да приема. Охх колко съм развълнувана...В момента сме в нас и мислим дата за сватбата.
- Защо да не е ден след сватбата на Бритни...- Ноа ми предлага, но според мен идеята не е много добра, защото....ами честно казано не знам....просто не ми се струва удачно да е на следващия ден.
- А на 30 юли?- не ме питайте защо точно на 30 юли...просто ми дойде на ум. А и ще имаме време да организираме всичко. Ще имаме мноого гости. Ноа каза, че има много роднини и братовчеди. Няма как да не ги поканим. А аз...имам много приятели...и баща и майка...
- Добре решено е. Ще бъде на 30 юли.- казва и тропва свитата си на юмрук ръка на леглото ми като съдия. Аз му се засмивам леко. Много го харесвам разлигавен- Коя дата сме днес?- питам го, като се опитвам да си спомня.
- Ами май сме 18-ти.
- Тогава трябва да се стягаме и да отганизираме всичко.- казвам като генерал и ставам от леглото.











Два дни осърдна работа... Какво да ви разправям...Ноа звъня по телефона...аз си търсех рокля.... и още куп други неща, които се правят преди сватба...доста работа си беше...

Сигурно се питате защо два дни като имаме цели 10. Ами понеже днес е 20 юли- сватбата на Бритни, трябваше да организираме всичко преди нея. Не мога да ви обясня точно защо....

Както и да е. Вече сме се наредили на столовете или то по скоро са пейки...абе не знам....бяхме седнали и чакахме булката да пристигне....не знам и аз какво стана, но сватбата не се проведе...

По-късно разбрахме, че Алекс се е блъснал с мотора си. Много бях уплашена. Аз, Ноа и, разбира се, Бритни се затичахме към болницата, където се предполагаше, че лежи Алекс.

Докторите ни казаха, че е в кома. Помолихме да влезем да го видим. Бритни ни отстъпи на нас с Ноа да влезем първи в болничната стая.

Стояхме там 2 часа. Не спирахме да му говорим и разказваме най различни неща.

След време ни съобщиха, че Алекс се е събудил. Много се зарадвахме. Бритни ни каза, че е стояла там дни без да спи, яде или пък да пие вода.

Какво да ви разправям....много се обичат...













И така дойде деня и на нашата сватба...
Много съм развълнувана. Няколко жени са ме наобиколили. Една ми прави прическа, друга ме облича, трета ме гримира...и така все си намират някаква работа по мен.

Най-накрая след многочасово оправяне, изглеждам така:

- Много ви благодаря! Вие сте магьоснички!- казвам на жените, които ме нагласяха, докато се оглеждам в огледалото

Ups! Tento obrázek porušuje naše pokyny k obsahu. Před publikováním ho, prosím, buď odstraň, nebo nahraď jiným.


- Много ви благодаря! Вие сте магьоснички!- казвам на жените, които ме нагласяха, докато се оглеждам в огледалото.
- Няма защо мила!- те пък на свой ред ми отговарят.

Показвам се в залата. Всички стават и ме гледат радостно. Видях Ноа да стои пред олтара и да ме чака с огромна усмивка. Беше облечен в черен костюм с бяла вратовръзка. И както винаги с неговата разрошена копринена коса. Толкова е чаровен. Но изведнъж ме обзе страх...

Аз пристъпвам бавно към него. Когато стигнах се обърнах към годеника си и го погледнах в очите. Попът започна да говори:
- Ноа Флин взимате ли Хейли Адамс за своя законна съпруга?
- Да.
- А Вие Хейли Адамс взимате ли Ноа Флин за свой законен съпруг?- леко се почудвам преди да отговоря.
- Ноа...нашата любов е невъзможна...Съжалявам.- казвам и в следващия миг устните на Ноа срещнаха моите. Сетих се защо се влюбих в него. Той държи на мен. Обича ме.
След като се отлепихме аз проговорих:
- Да!- и отново потънахме в страстна целувка. Всички около нас пкяскаха и викаха, станали на крака, но ние не ги чувахме, защото се бяхме пренесли в нашия си свят и никой не съществувале за нас освен ние.

Impossible love [ЗАВЪРШЕНА]Kde žijí příběhy. Začni objevovat