Клише: Отворих очите си и видях, че се намирам в болницата. Приятелят ми влезе през вратата с една красива червена роза.-Обичам те, Мия!-каза ми той и подаде розата.
-Но аз съм алергична към цветя.
-Спокойно, изкуствена е. Исках да я имаш вечно, за да си спомняш любовта ни.
Реалност: Събудих се в кабинета на сестрата в даскало. Тя ми каза, че нищо ми няма и да се махам. Станах от столчето, на което седях и си спомних как Пешо ме удари с лопата. Изведнъж той влезна през вратата.
-Здрасти. На ти тия цветя, че госпожата каза, че ще каже на наще, ако не ти се извиня.-Благодаря, но съм алергична.-Ми да умреш дано.-метна ги по мен и си тръгна, като извика - Напразно ги набрах от двора.
