Клише: Вървях със забързана крачка и токовете на обувките ми потракваха при всяка стъпка. Преди да усетя залитнах напред, защото подът бе мит и се озовах на земята. Няколко души се притекоха на помощ, а кръшът предложи да ме носи до лекарския кабинет.
Реалност: Подът бе мит, подхлъзнах се и паднах. Мисля, че си изкълчих глезена.
- Аууч, боли, ударих се... - Извиках, но никой не ми обърна внимание. Кръшът ми ме погледна тъпо и каза:
- Може ли по - тихо? Опитвам да уча, че ще ме скъсат за трети път.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
