The Star

~~~~~~~~~~~~~~

Нощта беше тиха. Небето, обсипано със звезди, нямаше облаци, нито луна, само безброй ярки светлинки на фона на разбиващите се в брега вълни. Обстановката беше като извадена от приказка.

Бяха се събрали, цяла тумба*, да хващат падащите звезди и да повярват, поне за кратко отново в чудесата, които си пожелават всяка година на това явление. И може би те ще се сбъднат.

По рано същата вечер, край огъня, докато всички обсъждаха, минало годишните си желания. Тя ги гледаше чудновато и се радваше на историите им. Тя не бе видяла нито една звезда предната година и затова не си пожела нищо. Просто не и беше на късмет.

Когато слизаха по старите прашасали стълби, водещи към плажната ивица, Джес я спря и погледна към тъмният небосвод.

- Значи си си пожелал да отидеш на конна база, така ли? - попита тя с лека насмешка.

- Да, защо? - Джес зарови върха на обувката си в пръстта - Звучи детинско, знам. Ама това беше първото, което ми дойде на ум и докато се замисля вече беше късно.

При това тя се усмихна и тръгна надолу - И все пак. Не смяташ ли, че желанията към звездите трябва да са по невинни и съкровени. Например неща, които не очакваш да се случат в ежедневието.

Джес я погледна странно. - Че аз да не яздя всеки ден? На мен си ми харесва. - Измънка си под носа и я последва.

Останалите бяха постлали плажните хавлии в дълга редица и щом и те се присъединиха, заеха обичайните си места и изгасиха фенерите. Съсредоточиха се в небосвода, търпеливо чакайки да засекът някакво движение. Тогава всички викваха от еуфория и скачаха да следят къде е паднала звездичката.

Едни обсъждаха колко са видели, втори се оговаряха за следващата година, а трети бяха помъкнали семки и замърсяваха, златния пясък с шлюпки. Тя и Джес бяха четвъртата група, просто мълчаха и се наслъждаваха на нощта. Поне докато Джес не прошепна – Вече видях осем. Но получи само леко измънкване в отговор.

Тя сбръчи вежди, звездите, които наблюдаваше не изглеждаха сякаш имат каквото и да е намерение да падат, стояха си като забучени и това беше. Това може би беше защото тя обръщаше повече внимание на самотните звезди. Бяха се наместили така, сякаш останалите им правеха път и ги караха да светят още по-ярко. Погледът и се спря на една необичайна звезда, която сякаш беше в точния център на небето, обградена от тъмен ореол. Момичето едва спря вика си, когато звездата просто изчезна. Без да се движи, без нищо. Просот така сякаш някой а беше изключил. Тя въздъхна тежко, когато звездата се появи отново. Може би й се беше привидяло. Все пак звездите не могат да се изпаряват и изкачат просто така, нали? Но се случи отново. Изчезна! И след две секунди пак се появи.

- Джес,виждаш ли това? – Тя се пресегна към ръката на момчето.

- Koe?

- Звездата. Онази в центъра. – каза тя, посочвайки към мигащата светлина.

- Уау! Защо по дяволите премигва така? – Джес хвърли бърз поглед към останалите, но не изглеждаше като да са забелязали нещо необичайно.

- Нямаш ли чувството... че расте? Изглежда сякаш става по-голяма с всяко премигване. – Тя искаше да се обърне и да покаже на останалите, но не можеше да спре да следи премигванията. Светлинката вече беше голяма колкото пълна луна.

Джес рязко се изправи и я дръпна със себе си. Очите му бяха разширени и в тях се четеше страх. – Тя не расте, приближава се.

Момичето ахна рязко и погледна обратно към небето, където звездата вече беше с размера на баскетболна топка. Тя се наведе и набързо събра хавлиите им, докато Джес говореше с останалите. Тя отиде до тях. – Искам да си ходим. Не знам какво се случва, но ще се чувствам по-сигурна удома.

- Дори и да тръгнем сега имаме поне час път обратно до града. Според мен напразно ще се разходим. – сподели едно от момчетата, което си седеше на пясъка.

- И аз имам лошо чувство. Хайде ще вземем едната от колите, да имате и вие с какво да се приберете.

Нашите герои се затичаха нагоре, и в последствие всички се отправиха към лагерът им. Не се блъскаха или бутаха, както дават по филмите. Дори напротив, повечето се обръщаха и брояха дали са всички от тяхната група бяха на лице. Със сигурност някой се беше заблеял да снима или споделя в социялните мрежи. Но друго беше завладяло ума на нашето момиче. Тя се чудеше дали ще успеят да стигнат до колата, дали ще могат да саберът всичко, което им трябва, дали ще умрат.

Тези, които бяха стигнали първи вече бяха започнали да събират важните неща. Електроники, одеала, вода, храна и дрехи, когато всичко това беше натикано в двата джипа и малката Хонда, с които бяха дошли беше техен ред да се подредят. Един от приятелите им ги извика в багажника на сивият автомобил и им направи място да седнат при него, заедно с две близначки и едно момче. Отскоро бяха започнали да се събират с тях. Вратите се затръшнаха и те потеглиха.

С Джес се сгушиха един в друг. Близначките заплакаха, огласяйки колата с хлиповете си. Никой не се опита да ги успокои, защото никой не знаеш какво се случва нито дали всичко ще е наред. Тя се измъкна изпод Джес и погледна към звездата, която вече беше с големината на къща. Връщайки се на мястото си, тя си припомни най-щастливите си моменти и затвори очи.

~~~~~~~~~~~~

тумба - голяма група хора (до колкото аз знам)