Дейзи Холънфорд беше най - обикновено 17 годишно момиче, но всичко се променя след пристигането ѝ в Атланта. Още от първия ѝ ден в училище започва с проблемите на новият си труден живот.
#9 romance - 08.04.2018
Седях там препарирана. Възможно ли е. Стоях там, гледайки как не признатото ми гадже се целува с няква като до преди момент устните му бяха върху моите. Двамата се отделиха от целувката и аз се изкашлях и приковах вниманието и на двамата. Това беше ново момиче. Не познато за мен...
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
( момичето - Камила )
Аз: Нещо прекъсвам ли извинете?
Камила: Всъщност не ние тъкмо свършихме с разговора...
Аз: Интересно.
Иън: Камила тръгвай ще говорим друг път.
Камила: Друг път. Добре. Между другото връщам се в училището.
Иън: Моля? Това е чудесно.
Аз: Аха чудесно тогава аз ще напусна помещението излизайки, вие можете да продължите.
Качих се горе ядосана и разбита. Как? До преди минута беше мой сега е чужд. Знаете ли, няма да се боря вече за него. Омръзна ми. И без това не беше признал връзката ни така че да го духа. Събрах си дрехите и ги пъхнах в раницата ми. Облякох някакъв панталон и горнище и си взех телефона и се ометох. Няма да се занимавам с него повече.
*
Гледна точка на Иън:
Аз: Ти шегуваш ли се с мен? Това е много яко, че се връщаш. Толкова ми липсваше.
Камила: Да и ти на мен. Сега стаята ми още ли си остава моя стая.
Аз: Да горе е оправи се и слез долу. Леле не очаквах че ще дойдеш толкова късно (22:20).
Ками: Полетът беше такъв.
Супер много се радвам, че Ками беше тук защото много ми липсваше. Тя беше най- бодливото оръжие в групата ни.
