I'm Fine {СПРЯНА}

| Chapter 7 |

✢ Пред участъка ✢

Слязохме от колата и влязохме в сградата. 30 минути се обяснявах на униформените мъже, когато ми взимаха показанията, а накрая и не успях да ги убедя, че всичко е било шега и не съм искала да става така, но те бяха упорити и мислеха, че с Тобиас сме се разбрали за тази кражба. След показанията ми ме заведоха в ареста. Влязох в килията и погледнах към полицая, който тъкмо заключваше катинара.

-Но, аз не съм виновна! Колко пъти да ви го кажа?!-повиших тон и тогава вратата се отвори, един полицай буташе Тобиас към килията.

-Казвам ви, че нямам нищо общо!-обясняваше се брат ми, дори не знам дали мога да го нарека така.

-Млъкни и влез вътре!-мъжът бутна момчето към килията и Тобиас за малко да падне върху мен, но успя да запази равновесие. Обърна се към двамата униформените и приближи решетките.

-Не съм виновен ви казах! Защо не ме разбирате?!

-Тихо!-двамата мъже излязоха и останахме само Тобиас и аз.

-Виждаш ли заради твоята тъпа шега къде се озовахме?!-брат ми ме погледна, а аз опулих очи и въздишах шумно.

-Само заради моята шега, така ли? Ами ти? И ти си сложил дрехи в моята раница!

-Но ти беше първа!

-Няма значение кой е бил пръв! И двамата направихме една и съща тъпа шега, нали? Значи и двамата сме виновни!

-Ти си единствената виновна!

-Просто млъкни, не искам да те слушам.-обърнах му гръб и се допрях на едната стена. Тобиас пък седна на пейката. След часове, прекарани в неловко мълчание, реших да заговоря Тобиас.

-Защо ме мразиш толкова?-попитах го тихо след дълготрайното мълчание. Той първоначално се ококори, но после ме погледна.

-Защото си ужасна! До сега аз бях единственото дете на майка ми и Джордж, но ти дойде и всички те заобичаха адски много.. това, което искаше се случи, доволна ли си?

-К-к-какво съм искала?

-Цялото внимание да бъде насочено върху теб. Ти си просто идиотка, търсеща внимание!