Знам, че не мога да те докосна.
Знам, че не мога да усетя ароматът ти вече.
Знам, че не мога да те погледна и да засечем погледи.
Знам, че не мога да те придърпам към себе си.
Знам, че не мога да те намеря.
Знам, че всичко около мен ми напомня на теб.
Знам, че си тръгна, любов и пое по своя път.
Но това не ми пречи да стоя тук и тихичко да те чакам надявайки се да се върнеш.
/L.L./
YOU ARE READING
Sadness poems 🌌
Poetry,,Мислите ми са звезди, които не мога да събера в съзвездия " Думи неизречени на глас във стихове ги превръщам аз, С голяма болка пиша и този ред, Тъгата си аз ще превърна в куплет... Всичко това е писано за моето момче, дори не толкова мое... #2...
