Виждаш ли нещо?

Пътят Към Вилата

-Ставай Робърт. Закъсняваш за училище и автобуса идва скоро.

-Какво?- отговорих сънен, поглеждайки часовника си. Беше седем часа и имах половин час да се оправя.

-Не може ли да пропусна днес? - попитах, надявайки се за положителен отговор.

-Не, последният ти учебен ден е.

Ооо... напълно бях забравил, че днес приключвам училище и ще отида на любимата ми вила. Разбира се, нямаше да бързам особено, ако знаех какво ме чака там.

Станах, измих си лицето и зъбите, след което се запътих към трапезарията.

-Какво има за закуска?- попитах сядайки на масата.

- Приготвих палачинки и ти сложих в кутията за храна ябълка.

* Ябълка? Сериозно ли? Добре, че ми дават джобни. *

- А кога заминаваме за вилата?

- Ще минем да те вземем от училище, зареждаме гориво и потегляме.

Докато похапвах тези прекрасни палачинки с кленов сироп, силна сирена се чу от улицата, естествено, загрях, че е автобуса и отново да отбележа, добре, че имам джобни. Станах от масата, измих си ръцете, грабнах чантата си и се запътих към входната врата.

-Чао мамо, тате, ще ви чакам след училище.

-Чао, скъпи и умната, не се сбивай с никого и да слушаш учителите.

-Да, да, добре. - защо всеки път трябва да ми повтаря едно и също.

Извинете ме, леко се отплеснах, но не мисля, че бързайте.

~На училище~

След цели шест изминали часа, оставаха още пет минути до края на учебната година. Беше толкова горещо, а аз, нямах дори вода в чантата си, но пък да ви напомня, имам ябълка.
И след няколко тежки минути, визирайки се в една точка, мъчението приключи и хукнах навън.

- Здравейте.

- Здравей дребен- отговори татко.

- Как мина- попита мама, като разбира се, очакваше само положителни отговори.

- Добре, като всеки ден. Хайде да тръгваме вече, нямам търпение.

-Скачай в колата- каза татко.

~По пътя~

Пътят през който трябваше да минем, за да стигнем до вилата, беше осеян с дървета, гъсти храсти и всякакви други растения, които те караха да се чувстваш толкова спокоен. Пътя беше доста време и можете да предположите, че заспах на трийстата минута и се събух след три часа.