Забранени оргазми в стаи под наем. Бързо удоволствие, разпилени дрехи, а после всеки се връща в сивия свят навън.
Час, два, но никога цяла нощ. Не бяхме толкова близки, макар да знаех всяка извивка, всеки спад и всяко възвишение по тялото й. Никога не споделихме имената си, бяхме като скрита парлива глътка уиски в някоя тъмна улица.
Когато имахме нужда един от друг, пращахме съобщение на другия. Празно. Като нас.
Тя бе бягството ми. Знаеше, че я използвам така, както тя използва мен – бягахме ли, бягахме от реалността с помощта на пръсти, викове и ласки. Целувките ни не бяха нежни, а докосванията никога любовни – ние бяхме онзи първичен хаос, който трябваше да бъде запълнен с нещо. Сексът бе перфектният инструмент за целта.
И сега съм разтърсен, защото тя се изпари. Няма да мога да запълня сивата дупка с тези два бленувани часа, защото тя принадлежи другиго. Не мога да гледам халката на пръста й.
Макар да имах тялото й, бях изтъкан от един принцип – халката е обещание. Мразех да нарушавам обещанията си.
Затова намразих и нея. А дори не знаех името й.
YOU ARE READING
"Chaos" - поетичен сборник
Short StoryДумите са отдушникът на душата. Когато бъдат спрени, тя ще избухне в обвити с бръшлян парчета, а бурените ще създадат илюзия за отровни цветя. Именно това е поетичният безбрежен свят - жаден вик сред безгласни, буен огън в пустиня. Това е моята поез...
