-Чонгкук , виждам те, не се крий зад тъпото кошче. - след снимките и драмите Техьонг се прибра у тях, все пак какво трябваше да направи? Той най-спокойно си беше излязъл на терасата да дръпне един фас и кого да види отпред на моравата до кошчето си за боклук? Точно така, Чонгкук.
-Не се крия, изгубих нещо. - Кук се провикна като селянин на пазар.
-Това нещо не го ли изгуби преди три години в тази къща? - с дългият си показалец Те, посочи къщата си, а бузите на Кук мигновено придобиха червеникав цвят. - Няма как да си го върнеш,съжалявам. - подигравателен смях се изплъзна от устата на големия, като се прибра обратно в стаята.
-Както винаги знае какво да отговори, нещастник. - със същия тон, Чонгкук продължаваше да недоволства по адрес на бившия си.
-Точно така, знам какво да кажа, но напълно съм сигурен, че животът ми си е много хубав и частта с нещастието не беше на място. - Чонгкук вдигна поглед, само за да види Техьонг, в цялата си прелест, подпрял тялото си на входната врата. -Ще влезеш ли или ще продължаваш да се криеш до кошчето?
-То и в двата случая съм край боклук.
-Каза ли нещо?
-Казах, че ще вляза. ===================== Lo6iq 4onku
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Само да кажа, че Техьонг, за да придобие този ефект на готин пичага, който чува всичко му струваше едно бързо тичане до вратата
