Дума толкова сладка и непозната... Но готов ли си наистина за него?
То може да е и красиво и ужасяващо...
Каква ирония е да не искаш да живееш, но и да те е страх от смъртта...
И затова мислиш постоянно за него, нали? Когато си сам, когато си със семейството и когато си с приятели...
Защото мисълта за него е като депресията. Понякога идва когато най-малко очакваш. Не е винаги в три през нощта, не. Понякога те връхлетява в три на обяд, докато си с приятели и посредата на смях...
Самоубийство... Действие, при което всичката болка се насъбира наведнъж за момент и после изцяло изчезва...
YOU ARE READING
Depression (BG)
PoetryЗад усмивката ми има сълзи. Зад смехът ми са само нещастни викове от болка. Ела. Погледни в очите ми и виж. Виж, че не съм това, за което ме мислят и се представям.
