Life at its finest

-2-

- Извинявай... той е такъв кретен.

- Това го чух!

- Объркано хлапе е.

- И това го чух!

- Не знае кога да мълчи.

- А ти си един ходещ...

- Млъкни!

Сехун измрънка нещо, не особено мило, под нос, докато търкаше пода от разлетия шейк. Над него Чаньол себе си търкаше с кърпа, въпреки, че зеленикавия цвят още прозираше по косата му и го правеше да изглежда като полу извънземно. Някак визията на красивото му лице се размиваше от петната.

Бекхьон пък се бе долепил максимално близо, че да не е странно, до него и поемаше дълбоки глътки въздух от одеколона му.

- Не ми се случва за пръв път. – Чаньол се засмя, а Бекхьон изпусна още една любовна въздишка, на което пък Сехун се засмя ехидно, на което пък си спечели удар по главата от Бекхьон.

- Ауч!

Бекхьон му се озъби и се завъртя пак към Чаньол, веднага правейки мили очички. – Ще платим за щетите.

- Искаш да кажеш, че аз ще платя за щетите.

- ...Ще си поделим плащането.

Сехун завъртя очи. – Друг път.

- Аааа няма нужда, наистина. – Чаньол направи крачка назад, а Бекхьон направи крачка към него. – Нека само да изчисти и може да си вървите.

- Това беше намеееек. – изчурулика от пода Сехун, а Бекхьон го фрасна пак по главата. – Ауч!

- Сехун иска да каже...

- Определено не искам да кажа нищо.

- Иска да каже, че тази вечер ще дойдем на партито ти.

- Та, определено не това исках да кажа. Какви химикали сте набъхали в тоя шейк, че не слиза от плочките?

Чаньол се усмихна. Или направи гримаса тип Боже-мой-НЕ!

- Супер. Ще се радвам да ви видя там.

Почти се чу едно „мисля" на края на изречението.

- Крис нали ще е там? – пита Бекхьон. Сехун му хвърли кос поглед, който приятелят му не отрази особено.

- О, да. – каза Чаньол. – Ще идва заедно с Тао.

Кофата с вода падна.

Всъщност Сехун я събори докато топваше пак парцала.

И нещо скръцна.

Май бяха зъбите му.

Бекхьон вдигна рамене на въпросителната физиономия на Чаньол и погледна към Сехун.

- Да не се нави изведнъж да ходиш?

- ...И представа си нямаш как.