Best "friends"

Несподелената новина

"Хеййй!" - възкликна развълнувано Ема, нахлувайки в стаята на най-добрия си приятел с гръм и трясък, сякаш е в собствения си дом. Чак тогава разбра, че приятелят й провежда телефонен разговор. Широката усмивка на лицето му и лигавият му глас подсказа на сладураната с големите очи, че той отново си говори с Маргарет. Това беше приятелката на Майкъл. Ема внимателно следеше разговора им или по скоро думите на Майк и бегло чуваше гласа на червенокосото му гадже. Ем имитираше движенията с ръце, физиономията и начина му на говорене иронично. Той обаче не го прие с надсмешка както обикновено, сопна й се и каза отново така лигаво на Марги: "Бебче, ще ти се обадя по-късно. Майка ми пак ме вика за нещо." От другата страна се чу единствено разгневен женски глас: "Ох, хубаво!" и онзи бип-бипкащ звук, който издава телефона при край на разговор. Майк започна да хока приятелелката си:
- Можеш ли да ми обясниш с какво право нахлуваш така в стаята ми?!
- Ами първо - започна са изброява Ема - винаги се натрисам така в стаята ти, мислех, че си свикнал. Второ, защо ми ракомахаш да не си регулировчик? И трето, защо излъга, че майката ти е влязла? Да не би онази надута, лигава госпожица да ти забрани да се виждаш с мен? Определно не подпомага трезвото ти мислене.
Майкъл се намръщи и повиши гласа си:
- Нямаш никакво право да се държиш така! Аз, като един достоен мъж ще си опазя достойнството, както и това на моята приятелка и ще те помоля да напуснеш. - лицето му трепна за миг, но побърза да върне злобното си и грубо изражение - Няма да позволя да говориш за гаджето ми така и да й се подиграваш по този детински начин!
Ема едва сдържа каквото и да била емоция. Взе си нещата, излезе от стаята и тресна вратата толкова силно, че в главата на Майкъл все още кънтеше звука от удара. Тя се опита да не избухне в сълзи преди да напусне къщата, защото не искаше майката на приятеля й да я вижда такава и да разпитва Майки какво се е случило. Беше му адски сърдита, но все още й пукаше за него... Беше добра приятелка, но точно в този момент никак не се чувстваше такава. Тя очтиво се сбогува с майката на момчето и излезе от апартамента с изубилие от смесени чувства и несподелената новина. Нямаше представа от кое беше по-разочарована: Дали от него и постъпките, които върши, дали от едномесечната му приятелка, която му е взела акъла или от самата себе си, че не се опълчи и на двамата...
През това време Майкъл изпрати следното съобщения до Маргарет: "Най-накрая се усмелих да го направя. Чакам те на нашето място след 15 минути :*"

***

Хеййй, надявам се главата да ви е харесала и да следите историята. Искам да ви се извиня, че вместо и с ударение пиша "й", но просто на клавиатурата ми не е вградено. Извинявам се, ако ви дразни. Мен лично ме побърква, но какво да се прави хд