1

101 8 0
                                        

Алармата иззвъня. Чонкук се събуди с мисълта, че трябва да вземе важно решение.
В този момент телефона му звънна. Беше приятелката му Чису.

-Ало?Чису?

-Моля те, да се срещнем в кафенето и да поговорим.
-каза Чису.

-Добре.- отговори Куки и затвори.

Куки се облече и отиде с притеснение при Чису. Като отиде в кафенето Куки видя, че до Чису имаше купчина куфари.

-Какво става?- попита Куки.

-Вече не мога да чакам. Решавай- отиваш с мен в Пьонгчан, в университета. Или оставяш тук в Сеул, без мен и без университета.-отговори ядосано Чису.

-Точно сега ли трябва да реша?-попита още по-притеснено Чонкук.

-Университета не може да чака повече. Днес е последния ден. Какво решаваш?-попита за последен път Чису.

-Незнам не мога да реша в последният момент.- провикна се Куки.

-ДА или НЕ?-каза Чису.

-НЕ. Нали виждаш до какво се стигна като не мога да реша. Нямам й идея как ще бъде там. Не мога. Трябва да стана решителен, но нямам представа как ще стане това.- каза Куки.

-Добре, но според мен ти ще станеш решителен. До тогава аз ще те чакам.- каза Чису.

-Чао ще ми липсваш.- рече Куки.

-Ти на мен също. Чао.-каза Чису и пророни една сълза.

Тогава Чису се обърна на другата страна и започна да ходи много бавно. И най-накрая зави наляво като се обърна към Куки и продължи.

-Защо не мога да съм решителен. Не мога    
дори да реша дали съм лош или добър.-оплака се Чонкук.

___________________________________

Angel😇

Това е първа глава, надявам се да ви е харесала.
Гласувайте и коментирайте!

The ChoiceWhere stories live. Discover now