Love Inscription

[11]

-И сегааа.. Имате проект за домашна. Знам, че сте много свободни и ужасно обичате предмета ми и реших, че малко разнообразие ще ви хареса. И да не ви хареса, няма значение........*бла* *бла* и още много *бла*-чувах от устата на госпожата.

История...Ъх.
Уникално много мразя този предмет. Не, че имам против историята, но...Това къде и кога ще ми трябва? Защо ми е да знам толкова подробности за вече умрели хора?
Знам кога е създадена Южна Корея и от кого нали? Стига ми толкова.

Сега се зачудих, защо изобщо съм тук.
Какво правя в този ужасен час?
О да...Рин е тук.. До мен..
Бях се загледал продължително в учителката и тя ме питаше нещо.

-Ъ?-премигнах няколко пъти, докато разбера какво става.

-Джънгкук...Реших, че веднъж ти не си отнесен в моят час. Повтарям за ваше величество: правите проектите по двойки, както стоите в училище.

-Аха.-кимнах бавно.

-Сега сте свободни.-каза, при биенето на звънеца.

Тръгнах да ставам, когато Рин ме дръпна, връщайки ме обратно на твърдия стол.

-Май не искаш да се отделям от теб, а?-усмихнах се.

-Това беше звънец за започване на другия час, който е литература, Кук. Не се превземай толкова.-намигна ми и се обърна напред.

Ооо, как така тази ни задържа през цялото междучасие??
Учителят по литература влезе и започна с новото произведение.
Литературата ми вървеше без да уча. Някак запомнях всичко, за разлика от историята.
Не знаех как Рин е добра във всичко.
Физическото не й е страст, но това не е толкова важно.
Останалите предмети...Ами...Справя се блестящо.
Това обяснява защо не излиза през уикендите по-далече от фитнеса.
Трябва да я разведря.
Има прекалено еднообразен живот.

Отново се бях унесъл.
Господина щракна с пръсти пред лицето ми. Вместо строгото изражение да е на лицето му, той отново беше засмян.
Това му харесвах.

-Джънгкук? Продължи моля.

Видях какво е писал на дъската, а Рин леко показа с пръст мястото в учебника.
Две думи и можех да продължа всичко.
Господина беше доволен, а аз се оттървах от мъмрене или лоша оценка.
Не, че го правеше, но сърказмът му понякога е ужасен.

~
Дойде очакваното голямо междучасие, в което можех да изляза от тази забутана стаичка.
Тръгнах към изхода, но видях, че годпожица Рин си стои на чина и продължава да пише съсредоточено в тетрадката.