Love Inscription

[12]

-ГНТ Рин-

Влязохме с гръм и трясък в стаята.
Попринцип съм толкова тиха, че...
Сега обаче Джънгкук е с мен и няма как да стане.
Бяхме задъхани от тичането.
Поне аз..Той не си даде голям зор, все пак не бързаше за никъде.

Госпожата се обърна към нас и погледна строго през очилцата си.
Беше с обичайното ярко червено червило и бяла риза, прибрана в черния панталон с висока талия.
Не я бях виждала от седмица или две в този вид, защото беше болна.
Никой обаче не беше виждал мен да закъснявам с 10 минути за час и то придружена от Джеон Джънгкук.

Беше ме страх от това изражение.
До сега никой не ме беше поглеждал по този начин.

-Извинете, че закъсняхме!-извиних се бързо.

-Рин? Защо закъсняваш? Минаха 10 минути от часа!

-Ам аз... Стана злополука и ....-опитах да обясня.

-Излезте и двамата. Ще говорим след часа!

-Но....Как така? Не може да пропусна час!-възпротивих се.

-Рин...Ще говорим след часа.-каза, рязко понижавайки гласа си.

Наведох глава и с Кук излязохме от стаята, връщайки се обратно в коридора.

-Ти си виновен!-погледнах го на кръв.

-Не се тормози толкова.-каза безгрижно.-Аз няма да вися тук. Ако искаш ела с мен.-обърна се и тръгна към изхода.

-Не ми трябваш, Джеон! Само проблеми ми носиш!

Троснах се на земята.
Бях в нервна криза заради случилото се.
Плачеше ми се, но съм твърде упорита и няма да позволя и една сълза да излезе от очите ми заради този тъпанар!
Забих глава в коленете си и зачаках звънеца да бие.

Скоро това се случи и госпожата излезе от стаята, гледайки ме все така строго и разочаровано.

-Г-жо Канг, аз.....—

-Не искам обяснения. Ще се повтори ли?-попита ме.

-Не!-изправих се рязко и заявих твърдо.

-Няма да се обаждам на баща ти.

-А закъснението? Не..Отсъствието.

-Ами...Ще го скрием от него?-погледът й стана по-мек и пролича желанието й да помогне.

-Няма как. Аз ще се оправя.-казах.

-Ще му звънна да кажа, че е било погрешка. Все едно съм написала на теб, но е било за друг.