Dope

Ти и аз в един дъждовен ден!

-Тръгваш ли си?

-Налага се , на работа съм ...

-Жалко , е може ли поне да ми дадеш телефонният си номер за да се чуваме понякога?

-Разбира се! Почакай...

Джимин даде телефонният си номер на Юнги и си тръгна от домът му . Отиде в супер маркета и започна ежедневната му скучна работа!

Юнги отиде да измие чиниите . След като приключи с това той се преоблече и отиде в парка за да потича малко . Беше някъде около 17:18 и Юнги се прибра у дома , вече беше свършил с тренировката си и отиде да си вземе един душ . Когато излиза си взе телефона за да проведе един кратък разговор...

-Здрасти!

-Кой е?

-Хей Джимин аз съм ....Юнги!

-Ооо хей Юнги ! Не знаех че си ти извинявай !

-Няма нищо , исках да те питам дали свърши смяната си ?

-Ами всъщност туко-що приключих!

-Супер , а излиза ли ти се?

-Да , ще бъде забавно! Къде ще ходим?

-Изненада ! На едно мое много любимо място!

-Хмм , добре тогава ....Ще те чакам.

-Ще съм там след двайсетина минутки.

-До после..

Юнги затвори телефона си с една усмивка и се насочи към гардеробът си . Облече това което му падна и тръгна от тях. Запъти се към работата на Джимин и го срещна пред вратата .Тръгнаха с по - бавни крачки да се разхоздат , след което отидоха до един Луна Парк.Това беше едно от любимите места на Юнги за това той реши да доведе Джимин тук и да се позабавляват.Качиха се на всички атракции и остана само виенското колело. Качиха се и на него , но когато стигнаха върха то спря . Джимин целия потрепери защото имаше страх от височини и се хвана за лоста пред него . Юнги осети че нещо не е наред и съвсем нежно се доближи до него и сложи ръката си на кръста му . Джимин осети това и леко се отпусна. Юнги го дръпна към себе си и той управлява глава на рамото му .

-Джимин , страх от височини ли имаш?

-Д-да ..

-Спокоино аз съм тук...

Стояха така известно време . Джимин найстина се отпусна в прегръдката на Юнги , беше му изключително приятно . Чувстваше се обичан и в безопасност . Най-сетне колелото тръгна отново и те бавно слязоха от него . Изведнъж започна да вали ужасно силно , а на около нямаше никъде кадето да се скрият . Вече целите бяха подгизнали и за жалост изобщо не бяха близо до домът на нито един от двата.
Бяха близо до един парк с много дървета , Юнги задърпа Джимин към едно от дърветата и гърбът му опря дървото а тялото на Джимин това на Юнги.Бяха на сантиметри един до друг и тогава Джимин проговори...

-Беше найстина специално за мен...

-К-какво?- Юнги се обърка и вдигна едната си вежда..

-Ти ме попита дали онази целувка е било нещо повече за мен....
Беше .....

-Д-джимин ....Ти....

-Юнги защо ми влиаеш така!? Защо в умът ми си само ти?

Юнги не даде отговор на въпросите му . Придърпа рижавокоското още повече до себе си и го целуна нежно , Джимин не зачака втора покана и отвърна на целувката му от което Юнги леко се усмихна през целувката.
След като се отделиха се гледа право във очите.

-Може би това се нарича любов Джимин! Може би е време отново да бъдеш обичан...

-Само ти можеш да ми подариш това чубство Мин Юнги!

-Това не само е чувство Джимин , това е реалност! - Прошепна му Джимин се усмихнаха един на друг . Дъждът спря и на негово място се появи красива и силна дъга ...
Двете момчета все така мокри тръгнаха към домът на Джимин . Когато вече бяха пред него Юнги го Целуна нежно по бузата ..

-До утре ...

-До утре Юнги...

Джимин влезе в домът си а Юнги се насочи към своя ...