Dope

Само за теб мисля!

-Не беше длъжен да го правиш ...

-Знам. Неможех да те оставя там в това състояние..

-Очевидно..

-Познаваш ли момчето което те биеше?

-Парк Чанюл ли? Да познавам го , тормози ме от дълго време..

-Как изобщо търпиш това? Не ти ли омръзна , не мислиш ли че е време да му отвърнеш .....да се защитиш?

-Може би ти също нямаше да знаеш какво да правиш ако родителите ти починат едва когато си бил само на осем години....

-Какво каза?

Юнги стана от неудобният диван и с бавни стъпки тръгна към Джимин който по инерция се движеше назад докато гърбът му не осети студената стена.

-Да не би да мислиш че си единственият?

-К-какво?

-Да не би да мислиш че деля този дом  и семейство някого?Ти поне си бил обичан . Изгубил си някой които те е обичал а аз изгубих някой които дори не ме е обичал ......Виждаш ли разликата ? Виж , всеки е изгубил ценен човек за него. Но лесно или трудно той е длъжен да продължи напред. Време е и ти да продължиш напред!

-Р-родителит-тети...

-Те ме оставиха ! Оставиха ме без дори да ми кажат нещо.

-Защо?

-Мисля че е време да си тръгваш...

Юнги се отдръпна от Джимин и му направи път за да мине . Обърна му гръб и зачака той да си тръгне.Джимин стоеше известно време пред вратата и точно когато натисна дръжката на вратата за да излезе събра цялата си смелост и успя да каже това което не успя по - рано.

-Джимин.....Името ми е Парк Джимин...-След което излезе като затвори вратата шумно но Юнги не обърна внимание и продължи да гледа през терасата ..

-Ще запомня това име...

Същата вечер 11:30 :

Юнги:

Юнги излезе на терасата на така скромният му дом и седна на едно от малките столчета които бяха поставени около също толкова малката стъклена масичка . Обичаше това време от деня , тогава можеше да обмисли всичко което се беше случило през деня. Беше се загледал в така приятната гледка за него . Цялата тази обстановка му харесваше. Този така голям град и всичките тези тъмни згради от които излизаха малки светлинки които осветяваха улиците и всички онези звуци от автомобили които най-често бяха в задръстване му доставяха удоволствие...
Но колкото и да мислеше , Юнги не успя да си даде отговор на нито един от зададените на него самия въпрос . И точно тези въпроси свързани с рижавокосото момче че ни даваха мира.Юнги не разбираше нищичко . Защо се интересуваше толкова много от Джимин ? Защо искаше да знае всичко за него ? Защо нещо в него го караше да иска да му обръща внимание ? Нещо което не се беше случвало до сега бе че Юнги не се бе интересувал от никого до сега !

Същата вечер 11:30:

Джимин:

Джимин обслужи поредният си клиент и вдигна главата си нагоре и погледна право в работниковият часовник който беше над касата срещо него. С усмивка на лицето си Джимин затвори своята каса и отиде до съблекалните за да се преоблече . Взе си чантата и излезе от супер маркета. На Джимин изобщо не му се даваха излишни пари за ужасният градски транспорт и точно за това той реши да върви пеша до своя дом които не бе особено далече. Докато вървеше към дома си Джимин имаше време да размисли върху думите на Юнги . Джимин въздъхна и явно трудно но явно прие това че Юнги бе прав , за това той беше решен да продължи напред ....
Джимин вече беше пред дома си .Влезе вътре и се насочи право към стаята си .Влезе в нея и се хвърли на леглото и дори не усети кога е заспал......