Broke (Book 2)

Глава 5

Седях на дивана и прецъквах каналите когато Соня и Тами нахлуха.
Соня: До кога ще седиш само пред този телевизор?
Тами: Трябва ти чист въздух.
Аз: Така съм си добре.
Тами: Така не те харесвам. Искам си старата забавна Алба. Тази която повтаряше че ще се забавлява с приятелите си. Е приятелите ти са тук готови да се забавляват. Ами ти?
Аз: Няма да е същото. Джакитата вече тръгнаха c Magcon. Ще се забавляват там и ще ни забравят. Какъв е смисъла?
Соня: Те няма да ни забравят! И по-важното че Джонсън няма да забрави теб. Те са ни приятели и винаги ще ни останат такива. Просто трябва да се отпуснеш.
На вратата се звънна. Изпуфтях и отидох да отворя. Там стоеше Мади. Когато ме вида ме прегърна.
Тя: Надявах се ти да отвориш.
Аз: Така ли?
Тя: Да. Хайде да се поразходим.
Кимнах и с нея тръгнахме на някъде. Стигнахме плажа. Събухме си обувките и се разхождахме по вълните. Вървяхме в тишина но Мади я развали.
Тя: Съжалявам за..... теб и Джонсън.
Аз: Няма проблем. Нали си оставаме приятели? Та... Как върви при теб и Гилински?
Тя: Добре. Но сега ще ми е странно цяло лято да го няма.
Засмяхме се. Продължихме да си говорим и накрая се прибрахме.

*Толкова ми е скучно на тоя ресторант а няква бабка ми държи сметка че съм си на телефона 😂😂. Ми забавлявай ме ти бе жена кво се правиш 😂😂. Важното е че написах главата и се надявам да ви е харесала.*