Една година по-късно

624 44 1
                                    

Вече от една година с Джонсън сме гаджета. Всичко върви супер. Беше лятната ваканция и Лиам, Рики и Ем щяха да седят при нас цяло лято! Щяхме да вдигаме жестоки партита! Още от сега надушвах забавата. Лиам щеше да доведе Брук и Карлос. А Карлос какъвто е купонджия ще е душата на компанията.
Седях си на дивана когато на вратата се звънна. Отидох да отворя.
Джонсън: Честита годишнина Алба!
Подаде ми роза. Усмихнах се и я поех.
Аз: Леле. Мислех че си забравил. Аз не знам какво да кажа.... Благодаря ти Джак!
Метнах се на врата му и той ме прегърна и целуна по бузата. После се целунахме по устата.
Соня: Усмивка!
Обърнахме се изненадано и осъзнахме че тя ни снимаше.
Тя: За албума ви.
Намигна ни и се качи на горния етаж. Ние се спогледахме и се засмяхме.
Джак: Хайде да се разходим.
Аз: Добре. Ще си държа розата.
Усмихнах се детински а Джак се засмя и ме целуна. Излезнахме и се запътихме към парка.
Аз: Не мога да повярвам че измина една година откакто се запознахме!
Той: Да. Никога няма да забравя колко се карахме.
Засмяхме се.
Аз: Ами с надувка като теб.
Той: И глезла като теб.
Продължихме да си спомняме първите си дни заедно и да се смеем на глупавата си кавга.
Аз: Беше глупаво да се караме толкова много само защото са ни накарали да сме заедно. А виж ни сега. Само си изхабихме нервите.
Той: А и никога нямаше да повярваме какъв късмет сме имали всъщност. Това запознанство промени живота ни.
Аз: Много съм щастлива че това се случи!
Той: И че срещнах теб.
Отново сля устните ни но целувката беше малко по-дълга. Тогава чух някаква китара. Някой пееше тъжна песен. Отделих се от Джак и се услушах. Той ме погледна странно но ме последва след като тръгнах към посока на китарата. Видях познато лице.
Аз: Тами? Пееш страхотно! Не знаех че свириш на китара.
Тя: Започнах да се уча за да вляза в групата. Но ти и Соня бяхте толкова съсипани заради Росио! Аз си мечтаех само да съм една от вас.
Аз: Тами съжалявам.
Тя: Няма проблем. Аз ще тръгвам.
Взе китарата и пое по пътеката.
Джак: Какво стана току що?
Аз: Нищо съществено. Ще го обсъдя със Соня като се прибера.

*Ето я и втора част! Който не е разбрал това е продължението на Love on the Run която може да намерите в профила ми и да я прочетете преди да започнете тази. Е аз се надявам да продължите да я следите и да хвърлите едно око и на другите ми книги. До следващата глава.*

Broke (Book 2)Donde viven las historias. Descúbrelo ahora