Love Inscription

[2]

°Рин°

Стигнах стаята, но не на време.
Ох...при най-строгия учител ли трябваше да закъснея??
Но от друга страна..първото ми закъснение..дали ще ми го опрости?

Поех въздух и издишах.
После натиснах дръжката на дървената врата и влязох в стаята.
Целия клас се обърна към мен, а г-н Канг дори свали и забърса очилата си, като ме видя.
Повдигна вежди и погледна празното място, на което трябваше да съм.

Преди да каже нещо на вратата станахме двама.
Джънгкук влезе и застана до мен.

-Рин...защо закъсняваш? С него ли беше? Извинявай, но не е ли прекалено още първия ден да закъсняваш, младежо?-обърна се към момчето.

Седях там и се чувствах излишна.
Не може ли просто да си седна, а те да спорят?

-Ще почистите стаята на моя клас след часът, който ви е последен. Нали?

-Да.-каза твърдо Джънгкук.

-Но...господине..това е първото ми закъснение за годината. Няма ли шанс...

-Не, г-це Рин. Съжалявам. След като изгубихте толкова от времето на часа трябва да задържа и учениците. Сега си седнете.

Послушахме го.
Настаних се на чина си, а Джънгкук, който беше виновен за всичко това, се закани да седне до мен.
Избутах стола към чина, преди да седне на него.
Погледна ме въпросително.

-Още от времето ми ли ще губите?-обърна се към нас ядосания Канг.

Аз въздъхнах и пуснах стола.

-Не може ли гаджето ти да седи до теб в часа?-попита ме нагло момчето.

-Би било нормално..но забравяш нещо. Ти не си мое гадже.-казах твърдо.

Той се засмя глухо и се обърна към дъската.
Игнорира ме цял час.
Не че аз останах по-назад..
Не си говорихме, не се поглеждахме.
Така ми беше добре.
Часът свърши, а учителят точно както обеща задържа целия клас с още около десетина минути.
После всички ни гледаха на кръв заради изгубеното време, а ние се отправихме към стаята на неговия клас.

Хайде да се свършва по-бързо.-казах и влязох.

Вътре беше все едно е минало турнадо.
Ужас..
Ленивецът седна на един стол и заби глава в чина.
Май си мисли, че ще чистя сама.