Chapter 13 "Speak like Shakespeare's hero!:)"

1.3K 71 1
                                    

Беше понеделник. Гадост! Как мразя този ден! Началото на седмицата... и на мъченията! Отново... гадост!!!
  Бях си облякла светлосините тесни дънки, една тъмно сина блуза с дълъг ръкав и черните ми кецове. Оставих косата си спусната. Естествено, не сложих грим. Мразех го! Не намирах смисъл хората да го носят. За мен естествената красота значеше много!
  
  Влязох през вратите на гимназията. Коридорите бяха претъпкани и шумни. Хора се блъскаха и вървяха около мен. Наведох глава, хванах с една ръка дръжката на чантата си и тръгнах с бързи крачки към шкафчето си.
- Я, виж кой се върна?!- възклекна мазно някой от лявата ми страна. Обърнах се и видях човека, който най-малко ми трябваше в момента. 
- Проблем ли имаш, Ребека?- попитах и повдигнах вежда.
- Я не ми говори така! Не се мисли за нещо повече! Ти си нищожество и винаги ще си останеш такова!- каза тя и ме блъсна към затворените шкафчета. Ауч! Свлякох се на земята, а Ребека и кученцата й ме подминаха. Сведох глава и задържах сълзите, които напираха да се търкулят по червените ми бузи. Думите на Ребека... е,... не е приятно да чуеш подабно нещо! Имаш чувството, че сърцето ти се свива, една буца засяда в гърлото ти и искаш да се скриеш някъде! Някъде, където хората няма да видят горчивите ти сълзи! Някъде, където можеш да избягаш от реалността!
  Джес ме чакаше пред кабинета по история. До нея стоеше някакво момче, което не можех да разпозная. Приближих се и го разпознах. Това беше Майк!
- Майки!- усмихнах се и го прегърнах, а той направи нещо, което не очаквах. Той ме целуна, но не беше като първата ни целувка. Тази беше някак... груба и безчувствена. Ох, Господи! Аз и моите странни притеснения!
- Притесних се за теб!- каза той и ме хвана за ръката.
- О, недей, че ще се изчервя!- усмихнах се глуповато.
- Влюбени гълъбчета, хайде да влизаме, че звънецът би!- обади се Джес и тримата се насочихме към местата си в кабинета. 
  Часът мина мнооооооого бааааааавно! Беше пълна скука! И накрая стана интересно! Госпожата каза, че скоро наближава есенния бал. Ето нещо хубаво, дами и господа! Госпожата продължи да обяснява разни нещо, но не че я слушах много-много. Мислех дали да облека розовата бална рокля на мама, или пък зелената, или кораловата, или бледо синята! Боже мой, толкова се вълнувам!
  
  Часовете приключиха и тръгнах към ресторанта. Днес имах работа, пък и не бях ходила на работа от пет дни. Все пак имам да си плащам сметки за ток, вода и за лични разходи. Но както и да е! Това не ме притеснява толкова много сега!
  По пътя с Джес обсъждахме есенния бал. Тя ми каза, че вече някои момчета от съседния клас са я поканили, но тя ги е отрязала. 
- Ама защо?!- изненадах се.
- Не ме кефиха, бе генийче!- засмя се тя.
- Ох, Джесика! А кой тогаз заслужава ръката ваша, милейди?- повдигнах вежди и се опитвах да изглеждам като герой изкаран от творба на Шекспир.
- Амиии... никой!- каза тя, изчерви се погледна към обувките си.
- Аха, има някой! Вий не крийте ващо увлечение, милейди, щото аз на яве ако трябва ще го извлека!
- Не! И престани да говориш така!
- Е,... кой е щастливият принц?!
- Обещаваш ли да не казваш на никого!- помоли ме тя.
- Да!
- Нито на Хари, нито на който и да е друг!
- Разбира се! Сега кажи!
- Ами... той е...- започна тя и измърмори нечие име под носа си, но не можах да го чуя.
- Кой?- попитах отново и тя пак измърмори името, така че да не мога да го чуя.- Хайде! Кажи ми!
- Найл!- каза вече по-високо тя, а аз я погледнах очудено. 
- Найл ли?! Защо не ми каза по-рано?
- Забранено ли е да имамнякакви тайни от теб?
- Не, но... все пак!...Ами кажи му тогава!
- Не! Да не съм луда?! Как ще му кажа? Ами ако той не ме харесва? Извинявай, но не искам да изпадам в неловки ситуации!
- Но той те харесва! Виждам го! Начинът, по който те гледа, когато говориш, когато се смееш или когато направиш най-простото движение. Виждам го в очите му, Джес!
- Да, бе!... Наистина ли?!- погледна ме обнадеждена тя.
- Сигурна съм!- усмихнах й се.
- Аз... ще помисля върху това!

  Чичо Джон много се радваше да ни види. Но естествено веднага ни даде по две табли и ни изтика да взимаме поръчки. С усмивка на лице и добро настроение, взех поръчките на две от масите, които обслужвах, разнесох напитките и храните и след три часа усилена работа, с Джес тръгнахме към вкъщи.
  Беше средата на есента и затова се съмняваше по-рано. Последните лъчи на слънцето огряваха покривите на къщите. Небето бе придобило червеникав цвят. Минахме покрай къщата на Хари и забелязахме момчетата, които бяха насядали по стълбите отпред.
- Хей, Джеси!- извика Найл и се приближи до нас.- Ъм... аз се чудех дали... ако не е п-проблем, разбира се!... искаш ли да дойдеш на есенния бал с мен?- почеса се той зад врата, а бузите му придобиха алено червен цвят.
- Аз...- започна тя, погледна към мен, а аз само вдигнах палци и се усмихнах окуражително.-... с удоволствие!
- Страхотно!- усмихна се широко ирландецът.- Е, тогава... лека вечер, Джеси!- допълни той и я целуна по бузата. 
  Джес замръзна на едно място. Кръвта в бузките й излезе на показ. Тя сведе поглед и двете продължихме към къщата ни.

- О, Боже, Боже, Боже! Той ме покани на бала!- Джес започна да подскача из стаята.
- Видя ли! Казах ти! Сега ще отидеш на танците с господин чаровен ирландец!- прегърнах я и двете почнахме да подскачаме като валки момиченца, които са получили чисто нови кукли за Коледа.

  Май все пак бях права! Животът отново се нареждаше! Всичко беше прекрасно! Но сякаш... нещо не беше наред! Нещо ме глождеше отвътре. Ава съм толкова черногледа! "Съвземи се, Грийн!"- извика подсъзнанието ми. "Защо се притесняваш толкова! Всичко ще е наред!"
  Да! Трябва да мисля по-позитивно! Животът ви става от хубав по-хубав и всичко беше идеално!...

My Heart Is Torn (Harry Styles)Where stories live. Discover now