Creepy Creatures

1.1."Meeting in night"

|Лидия|

Ето че отново бях попаднала в онази ужасяваща ситуация, която се повтаряше почти непрекъснато в последно време.

Онези плачещи души, онези чиито гърла бяха пронизвани от силни писъци.

Всяка възможна смърт ме караше все повече и повече да притискам ръцете към ушите си, в опит да ги спра. Но те никога не спираха.

Тичах с всичка сила напред, без да спирам. Не ми пукаше какво можеше да се случи, нямаше и значение. Просто трябваше да избягам. Сякаш това бе моето решение за да премахна болката. Уви, не се получаваше.

Движех се между дърветата бързо, оставяйки ги зад гърба си...Докато пред мен не се откриваха нови, и нови. Студеният въздух не бе пречка за мен, вътрешно направо горях.

Гласовете намаляваха, оставайки след себе си болка и горчиви сълзи.

Рязко спрях, като ръцете ми докоснаха кората на високо извисено мрачно дърво.

Дишах учестено.

Сърцето ми туптеше толкова бързо, че го чувах в ушите си!

Тишина!.

Всичко приключи, поредната ужасна сутринт свърши!

Подпрях се на дървото и прокарах ръце по мръсните си коси.

- Свърши..край..просто край!

Говорих си тихо и влачейки, исках да се уверя, че повече няма да чувам никакви викове, но дори и сега да е тишина в съзнанието ми, приближа ли се до някаква опасност, дори минимална, отново виковете ще се завърнат!

Това бе неизбежно!

Това бе моя живот!

Рязко повдигнах главата си напред, очите ми атакуваха гледката, която бе разположена около мен.

Позволих си да се отпусна за да отдъхна малко и седнах на покритата от листа земя, облягайки ръб на ствола на дървото.

Затворих очи и се съсредоточих върху тишината. Беше толкова спокойно. И нямаше как да не бъде, все пак кой друг ще излез не да тича през гората по средата на нощта?

Естествено че никой, аз бях различна от другите, докато приятелите ми спокойно изживяват тинейджърските си дни, правейки пакост след пакост, аз понякога следвам зловещите звуци, а резултата от следването, е покъртителен!

Тих звук се приближаваше към мен. Бавно повдигнах главата си и поставих кичур зад ухото си . Затворих очи и се концертирах върху увеличавайки се звук към мен.

Мъжка спокойна фигура вече беше пред очите ми, изправих се, докато очите ми внимателно наблюдаваха загриженото му лице.

- Добре ли си?

Въпроса се изтръгна от устните му, направи стъпки напред и повдигна ръце пред мен в знак на защита.

Вече нямах доверие на никой, присъствието му в тази гора ме плашеше наистина много.

Кимнах с глава за отговор на въпроса, с надеждата непознатият да ме остави. Това обаче не го задоволи и той продължи:

- Какво прави една тинейджърка в гората, през нощта?

Извъртях плахо поглед, докато най-накрая не срещнах неговия. Тъмно кафяви, дълбоки очи. Очи, в които можеш да се изгубиш. В тях имаше нещо зловещо и потайно.

- А зловещ мъж като теб ? Какви мисли, се въртят в главата ти ?

Той се засмя тихо и поклати глава, направи още няколко стъпки към мен, а аз направих назад.

- Няма да те нараня, за разлика от двамата мъже, които пият бира на около пет минути от тук.

Извърнах главата си натам, където той посочваше и беше прав, чувах някакви приглушени тихи звуци.

Гърба ми докосна кората на дървото, стиснах устни, следях всяко едно негово движение, той изглеждаше не много нормален, страхувах се от всеки, но нещо ме кара да мисля, че той ще бъде мъртъв, тези ужасяващи гласове до преди малко, а после той се появи, за пореден път заявявам, че мразя съдбата си на банши!

- Лош кошмар ли сънува ?

- Не те интересува, върви си! - озъбих се отсреща му.

Той се замисли за момент и се отдръпна, вътрешно се успокоих.

Секунди по - късно той се обърна с гръб към мен и ме погледна през рамото си . След това започна да върви напред, скоро вече ме остави напълно сама в тази гора.

На това му се казва хубава сутринт!

A/N

Това е новата история и се надяваме, да ви хареса .

Историята е смесица от Тийн Вълк и Дневниците на вампира.

Ще се радваме, да прочетем мненията ви за глава първа .

Съвсем скоро ще бъде качена и втора глава .❤