Hate me [Finished]

6.

  Колата му спря пред къщата ми. Беше заключил вратата. Погледнах го.
  - Ъм, какво мислиш за мен?
  - Нищо.
  - Моля те, кажи ми!
  - Странен си. Сега ми отвори да сляза!
  - Не! Какво наистина мислиш за мен?
  - Какво мисля ли? Ти си човек с психически отклонения! В единия момент се държиш като педофил, в следващия като някакъв сваляч, а после и като мутра.
  - Ок.
  - Може ли вече да си ходя?
  - Да.
  Той ми отключи вратата. Слязох и черното BMW се загуби от погледа ми. Това момче адски много ме объркваше...

На другият ден:

  Времето беше хубаво и с Hyuna решихме да излезнем. Тъкмо щяхме да вземем и подаръци за близките ни.
В мола обиколихме всички магазини. И избрахме подаръци за всички. Реших да взема и на Jоng Suк нещо. Седнахме да обядваме на една маса, близо до бутката за пица. Загледах се в едни момчета. Бяха хубави.
  - Тези момчета харесват ли ти?
  - Да...Ъ?
  Изведнъж усетих, че това не беше гласът на приятелката ми. Погледнах встрани от мен и видях Lee Jong Suk.

  По дяволите!

  - Здравей!
  Той отиде до масата при момчетата, хвана ги и двамата за гушите и ги домъкна до нас.
  - Е, избери си един! - Гледаше ме сериозно.
  - Пусни ги!
  - Избери си един де!
  - Не искам!
  - Е нали ти харесваха?!
  - Не!
  Той ги пусна. Момчетата си тръгнаха озадачени.
  - Сега вие двете ще гледате филм с нас! - Той кимна към групичката зад него.
  Имаше още 7 момчета. Изчервих се.
  - Ами ако не искаме?
  - Никой не ви пита.
  Той ме хвана за ръка и ме задърпа. Естествено Hyuna ни последва заедно с другите момчета. Избраха някакъв екшън. За мен не беше проблем. Обичах екшъни. Исках да седна до приятелката си, но един от приятелите на бъдещия ми съпруг седна между нас. После и Jong Suk се намъкна до него. Филмът започна. Гледах внимателно и си ядях пуканките. След малко усетих една ръка да стиска бедрото на десният ми крак. Обърнах се към него. Той се доближи и ми прошепна:
  - Ти си само моя.
  След това ме целуна бавно по бузата и после по врата. Стисна крака ми още по силно. Изпищях. Цялата зала се обърна към мен.
  - Извинете.
  Когато го погледнах пак,беше махнал ръката си от крака ми и се усмихваше самодоволно. Наистина исках да му забия някакъв тиган в главата. Изведнъж той протегна ръката си към моята и я хвана. Не я стисна. Преплете пръстите ни. И останахме така дълго. По едно време той вдигна ръката ми и я целуна. Не знам какво прави това момче, но наистина започвам да го харесвам...

  Излязохме от залата. Странно ли беше, че още се държахме за ръце?!
  - Ей, Jong Suк защо не ни каза, че ти е гадже?
  - На потаен се прави.
  Той ме прегърна. Зарових лицето си в гърдите му.
  - Еми ходим, да. Защо трябва да ви давам отчет? Искате да имате повод да ми я откраднете ли?
  - Оо, ние и без повод ще я откраднем. Виждам, че и допадаме.
  - Лъжете се.
  Той ме погледна изненадано.
   - Само негова съм!
  Ухилих му се. Пуснах ръката му и тръгнах към Hyuna.
  - Добре ли си?
  - Мда.. Защо ме лъжеш и ми казваш, че не ходите?
  - Не ходим. Дразня ги. А и така или иначе бракът ни е уреден...
  - О, да. Забравих. Извинявай.
  - Госпожици, хайде да ви закарам.
  Донякъде беше мил и ми харесваше, но през по-голямата част от времето ме плаши. Оставихме приятелката ми у тях и се насочихме към моя дом. Той спря пред нас.
  - Ъмм, Jong Suk?
  - Мм?
  - Тъй като няма да се видим на Нова Година, може ли сега да ти дам подаръка?
  - Не!
  - Защо?
  - Защото ще се видим! 😉

В навечерието на Нова година:

  Звънна ми към 21:50. Вече бях в парка. Беше 22:15. Къде е този човек?! Изведнъж се появи от нищото.

-Защо ме извика тук?

-Искам да те видя за последно.

-И след 00:00 ще живеем,нали знаеш?

-Да...

-Ето ти подаръка!

Подадох му една малка кутия.

-Ъм,нямаше нужда.Аз не съм ти взел нищо!

-Естествено!

-Може ли да ти подаря нещо друго?

-Ако е оная ти работа,не мерси!

-Не!

Придърпа ме към себе си.Прошепна в ухото ми.

-Искам да ми обещаеш нещо.Ако някой ден спра да те мразя и покажа какво чувства сърцето ми...Обещай ми,че тогава,няма да ме мразиш!

Изглеждаше толкова искрено...

-Обещавам.Сега моля те отвори кутията.

-Окей.Да видим каква глупост си измислила.

Отвори я.Опули се.Видя сребърен часовник.Вътре имаше снимка на него и брат му,а отстрани инициалите на брат му.Погледна ме.Не беше благодарен поглед.Тръпки ме побиха.Погледът му всяваше ужас.Взе часовника.После хвърли кутията по мен.

-Кучко,ти подиграваш ли се с мен?!Мразя те.Не искам да те виждам повече.

Бутна ме на земята.Хвана ме за гърлото.

-Наистина ще се погрижа животът ти да се превърне в ад,обещавам ти!

Тръгна си бесен.

Беше 22:40.