Hate me [Finished]

2.

  Отидох в стаята на учителите. Там ме чакаше класният и имаше много други учители... Засрамих се!
  - Оо, Ha-Neul, влез. Не се притеснявай!
  - Ами добре..
  Влязох. Огледах стаята. Беше доста подтискаща. До бюрото на господина имаше друго, на което седеше една жена. Коя ли беше?
  - А, забравих да се представя. Аз съм Chin-Mae, учителят ти по литература, както и класен ръководител.
  Името му беше странно. Означаваше истина. Какво сега да не се окаже, че той никога не лъже или е прекалено директен?! Ох.. Погледнах към жената на съседното бюро. Наистина исках да разбера коя е. Изведнъж тя се обърна и ми се усмихна.
  - Здравей, явно ти си новата ни ученичка. Аз съм госпожа Hae-Won. Аз също ще ти бъда класен ръководител.

  Чакай я пак?Двама класни ръководители.Защо?!

  - Ами приятно ми е.

  - Можеш да се обръщаш към мен, ако имаш някакъв проблем, а към господина можеш да се обръщаш при проблеми с оценките.
  - Много ви благодаря.

Прибрах се вкъщи. Трябва да призная, че семейството ми има доста възможности. Но не бях материалистка и не се интересувах от това. Живеех само с баща си. Майка ми "беше на работа" и затова не я бях виждала от почти 10години. Не съм единствено дете. Преди имах брат, но той изчезна преди пет години. Обявиха го за мъртъв, но мен лично ме съмняваше останките, които откриха в една шахта да са негови.
Качих се в стаята си. Написах каквото трябваше. След малко една от слугите ми каза, че баща ми ме вика на вечеря. Слезнах долу. Той беше седнал на масата, скръстил ръцете си и чакаше. Ясно, станало е нещо! Последния път, когато го заварих така, беше, когато ми съобщи, че брат ми е намерен мъртъв.
  - Мила моя, трябва да поговорим за нещо важно..
  - Слушам те.
  -Нали помниш семейство Lee?Когато бяхте малки, те идваха със синовете си и играехте заедно. Брат ти и по-големият им син бяха приятели.
  - Да, но си ги спомням смътно.
  - Знаеш, че и техният син почина, също като брат ти...
  - Да...
  - Ами още когато бяхте малки, ние се разбрахме, че ще оженим теб за някои от синовете им. Тъй като по-големият е вече мъртъв, ще трябва да се ожениш за по-малкия.
  - А той на колко е?
  - Въщност колкото теб.

  Не знаех дали да съм ядосана. Дали да плача или да се смея. Съдбата ми бе предначертана. Какво щях да правя от тук нататък?!

  - Мила, те не са лоши хора. Животът ти с тях ще бъде хубав.
  - А как се казва бъдещият ми съпруг?
  -Lee Jong Suk.

Изстинах на място. Това беше той. Онзи, който ме мразеше. Който каза, че ще бъде най-лошият ми кошмар. Той?! За това ли ме мразеше?

  - Татко, не мога да го направя!
  - Трябва!
  - Но защо?
  - Защото просто трябва, разбра ли?
  Станах от масата и излязох от стаята. Какъв беше този мой късмет.

На сутринта:

  Тъкмо стъпих в двора на училището, когато някой ме дръпна и ме притисна до стената. Е, познайте кой беше 😒. Lee Jong Suk, бъдещия ми съпруг.
  - Какво искаш?
  Гледах го като пълен непукист.
  - Значи вече разбра, че ще бъдеш моя съпруга?
  - Ми за съжаление, да!
  - Само почакай да видиш какво ще ти направя.
  - Говориш като педофил!
  Той ме погледна странно.
  - Не е вярно.
  Отдръпна се. Това и чаках. Блъснах го и влязох в училище. Звънецът беше бил отдавна. Влязох в класната стая, а след мен и той.
  -Я, Lee Jong Suk пак ли причакваш момичетата и ги плашиш?!
  Някой се извика. Той само се подсмихна и си седна. Аз се извиних и отидох на мястото си. Той не се обърна да ме погледне нито един път през часа. Когато звънецът би, всички започнаха да си говорят за нещо, а аз да приготвям учебниците си за следващия час. Изведнъж една ръка се стовари на чина ми.
  - Хей, малката имаш ли пари?
  Ясно, това беше така наречения "гангстер" на класа.
  - И да имам, теб не те засяга.
  Подсмихна се. Хвана ми вратовръзката и ме вдигна.
  - Хей, малката, мислиш, че се шегувам ли?
  Тръгна да ме удря, но нечия ръка го спря.
  - Пусни я!
  - Не!
  - Казах да я пуснеш!
  Обърнах се и видях ядосания поглед на Lee Jong Suk. "Гангстерът" ме пусна.
  - Хей, нали знаеш, че мен не можеш да ме уплашиш. Всички се страхуват от теб, но аз няма да ти се подчинявам, Jong Suk!
  - Чуй ме внимателно! Няма да я докосваш изобщо, ясно ли ти е?
  Ръката му сочеше към мен. Онзи ме погледна учудено.
  - Защо? Какво ще ми направиш?
  - Ще те пребия. Знаеш, че мога.
  - И защо? Каква ти е тя?
  - Тя? Коя е тя? Тя е приятелката ми!

  Моля? Я пак, че не разбрах добре?