Момичето с дарба- Книга Първа От Поредицата "Черните Качулки"

Дванадесета глава

  Срещу мен изникна още една група момчета. Те пък откъде се взеха?!? Зад мен и пред мен имаше преследвачи. Бях обградена. Ако исках да се измъкна, трябваше да избирам между реката и сградата. Нямаше да успея да изкача бързо стълбите на сградата. Освен това не я познавах. Имаше шанс да попадна на задънена улица, като се забутам в някой запечатан изход. А пък и не знаех колко  стабилна е постройката. Изглеждаше отдавна изоставена и полуразрушена. Предпочетох реката. Завих рязко наляво преди двете банди от Черни качулки да са ме настигнали. Това като че ли ги изненада. Явно очакваха, че ще предпочета сградата. Вътрешно се усмихнах на малката си победа. Бях толкова изморена. Исках да легна и да заспя завинаги. Не! Не и такива мисли! Стегни се, Алина! Не се предавай точно сега! Чух, че огненоокия раздава някакви команди на останалите момчета. Към неговия глас се прибави и друг. Беше ми познат, но мозъкът ми беше толкова блокирал от изнемога, че не можах да се сетя на кого принадлежи.
  -Не й позволявайте да скача в реката!
  Откъде знаеха какви бяха намеренията ми? Ужас! Продължих да тичам с последни сили. Изведнъж усетих познат бодеж в левия крак. Дарбата ми се изпари. Краката ми се преплетоха и залитнах. Изгубих скоростта си. Някой беше успял да се приближи до мен и посегна да ме хване, когато загубих равновесие. Аз обаче успях да му се изплъзна. Не знам как ми се получи.
  - Още една!- извика същият този някой точно зад рамото ми. Отново усетих бодеж, този път в гърба. Строполих се на земята, борейки се със силния световъртеж. Не можех да дишам. Забравих за гонещите ме момчета. В момента можех да мисля само за липсата на кислород в мозъка ми. Сгърчих се конвулсивно. Стиснах очи и останах неподвижна за секунда. Чух стъпките на момчетата. Всички ме наобиколиха, дишайки тежко.
  -Защо първата не подейства?- попита някой шепнешком.
  -Нямам представа. За втори път се случва- прошепна друг.
  -Будна ли е?- попита трети.
  Изстенах, запушвайки ушите си с ръце. Не можех да понасям повече тези гласове. Все едно ми пробиваха дупка в главата. Слепоочията ми започнаха да пулсират. Главата ми щеше да се пръсне, потекоха ми сълзи от болка. Кръвта от носа беше започнала да се стича по устните ми. Усетих железния й вкус в устата си. Крайниците ми изтръпнаха и натежаха. Вътрешното ми аз ме молеше да изгубя съзнание и да се предам на болката. Но другата част от мен беше решена да се бори до край. Имах силна воля и нямаше да се предам. Не биваше да се предавам. Отворих очи и примижах насреща. Махнах ръце от ушите си. Обърнах се и легнах по гръб. Още дишах тежко, но започнах да се свестявам. Над мен бяха провесени около двайсет глави с черни качулки. От лявата ми страна беше приклекнало огненоокото момче. Гледаше ме разтревожено.
  -Стига бе! Как успя да остане будна след втората стреличка???- Възкликна едно от момчетата.
Нямах представа за какво говорят. Започнах да мисля замаяно план за измъкване. Тръгнах да се изправям, но огненоокия ме хвана нежно за рамото.
  -Къде си мислиш, че отиваш, Алина? Нямаш сили дори да държиш очите си отворени. Как ще ходиш?
  Изръмжах ядосано. Стиснах юмруци, готова да се бия. Дарбата ми се появи мигновено, макар и по-слаба от обикновено. Щеше да свърши работа. Рязко замахнах с ръка към огненоокия. Той едва избегна удара. Изглеждаше изненадан и малко зловещ. Впери червените си очи в мен. Усетих как прогаря дупки в мен.
  -Това беше грубо- отвърна през стиснати зъби той, хващайки свитата ми в юмрук ръка. Изправих се бързо на крака, като отново получих световъртеж за секунди. Още се чувствах отпаднала.
  -Кккакво... какво ммми нннаправихте- усещах, че завалям думите.
  -Нищо, за което да се притесняваш. Всичко е наред, в безопасност си с нас- каза успокоително едно от момчетата.  Следващото ми действие беше ръководено от Дарбата, не от мен. Скочих върху момчето, което се беше обадило. Не можех да позволя да ме лъжат. Щях да избягам. Другите Черни качулки бързо се окопитиха и размърдаха. Заобиколиха ме от всички страни, готови да ме пресрещнат. Застанах стъписано в средата. И тогава някой внезапно и рязко огъна ръцете ми зад гърба. Изохках, но не се предадох. Започнах да се гърча в ръцете му. Момчето ме обърна с лице към него. Отново червеноокия. Той ли се справяше с такива като мен? Този път избегнах погледа му, тъй като ме разконцентрираше. Продължих с опитите да се измъкна от ръцете му. Другите момчета седяха наоколо и мълчаливо гледаха случващото се. Чакаха нова команда. С внезапен прилив на сила избутах червеноокия и отново се опитах да се измъкна. За последен път. Усетих бодеж на ново място-на ръката. Отново силно замайване и леко залитване. Дарбата също изчезна. Стига вече!!! Обърнах се, готова да срещна огнените очи, но вместо това срещнах погледа на Ерик.
  -Ти?- попитах учудено, опитвайки се да държа очите си отворени и фокусирани.
  -Аз -отвърна той мрачно преди да скочи върху мен. Главата ми се удари в твърдия паваж и всичко потъна в мрак.