Глава 17

3.1K 145 1
                                    

Чаках от 4 часа на летището. Ровех си в телефона, слушах музика и ядох около 6 пъти. За кафе да не говорим, седях близо до Старбъкса на летището и си взимах кафе на всеки 30 минути. Не искам да заспивам, защото може Зейн да кацне и да не ме види.

Г

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.

Г.Т.Зейн
Вече бяхме в самолета. Уалия спеше, а мама-четеше. Аз мислех за Джесика, разбрахме се да се видим утре, но нямам търпение. Свикнах да я виждам всеки ден.

Незнам колко часа минаха, но най-сетне кацнахме на летището в Лондон. Сега мама и Уалия щяха да се приберат в Брадфорд, а аз в Лондон. Живея в сравнително голям апартамент, но съм сам.

Г.Т.Джесика
Кацна самолет от Бали, надявам се в него да е Зейн. До сега кацнаха 2 самолета от Бали, но в никой от тях не беше той.

Чаках на изхода за пристигащи. И ето го. Той, Триш и Уалия излизаха носейки багажът си. Усмивката ми грейна щом Зейн ме погледна. Неговата-също изгря в този момент. Затичах се към него и се метнах на врата му. Той обви ръцете си около кръста ми и ме повдигна още по-нагоре. Целуна ме, сякаш не ме беше целувал с години. Но се сетихме, че Уалия и Триш също са при нас.
- Здравей, Джесика!-поздравиха ме Триш и Уалия.
- Здравейте!-усмихнах им се аз.
- Защо не си се прибрала, мила?-попита ме загрижено Зейн.
- Исках да ви изненадам...
- Е, това ми оправи настроенито.-възкликна гаджето ми.- Но, бейб. Сигурно си много изморена.
- Спи ми се, но ти си по-важен, любов.-казах аз.
- Е, влюбените... Да се прибираме.-предложи Уалия.
- Джес, трябва да изпратя мама и Уалия до автобуса за Брадфорд... Искаш ли да закарам теб първо, за да се наспиш?-предложи Зейн.
- Не!- Отсякох аз.-Дума да не става, първо тях, после аз.
- Щом така искаш.-отвърна той.

"На автогарата"
- Чао, мамо! Чао, Уалия!-прегърна ги Зейн.
- Чао!- и аз ги прегърнах.
- Довиждане!-казаха те и се качиха в автобуса за дома си.

- Е, сега да те закараме.-каза унило той.
- Ще се наложи...-отговорих аз.
- Няма как да останеш с мен нали?-приближи се той до мен.
- Не, съжалявам, но искам да поспя...-казах тихо аз.
- Нищо, ще се видим утре!- сети се той.

Вече бяхме пред нас, Зейн ме изпрати до вратата, а аз почуках. Мама отвори с усмивка:
- Здравейте, младежи! Хайде влизайте!
- Г-жо Гордън аз ще си тръгвам.-каза Зейн.
- Първо, миличък наричай ме Кейт, и второ ще останеш да вечеряш с нас! Ще има пиле!-възпротиви се мама.
- Да, Зейн! Оставаш! А и ти обожаваш пиле! Хайде деее!-започнах аз.
- Добре, ще остана. Благодаря за поканата, Кейт!- съгласих се аз.

Г.Т.Зейн
Майката на Джесика ме покани на вечеря у тях. Пилето беше едно от най-вкусните, които съм ял.

Бащата на Джесика не е като другите бащи. Той се радва, когато дъщеря му има гадже, даже Джесика ми каза, че той страшно много ме харесва и казвал, че иска зет като мен. Това ме радва, защото за мен семейството е едно от най-важните неща, както и да се разбираме помежду си.

След вечерята Джес ме изпрати до колата.
- Зейн, цялата почивка беше прекрасна заради теб!- каза тя.
- Винаги ще я помня, любов.-усмихнах се аз. И я придърпах към себе си. Целунах я, а тя ми отвърна.
- И да караш внимателно.-успя само да каже тя след като се отделихме.
- Обещавам!-казах аз. А тя ми прати въздушна целувка и изчака докато тръгна.

Г.Т.Джесика
След като Зейн си тръгна се прибрах в нас. Качих се в стаята си и се изкъпах-бях много уморена за вана. След това си облякох пижамата и си легнах.

Събудих се към 9:40. Станах и влязох в банята за душ. После слязох на закуска. Мама правеше палачинки. Обожавам! Седнах на масата, а тя ми сервира голямо количество палачинки с много Нутела. Сипах си и чаша сок от праскова-любимият ми.

След закуска се качих в стаята си и започнах да избирам какво да нося. Времето не беше много топло. Избрах черен дълъг гащеризон и бяла тениска с дребен надпис. Изправих косата си и я вързах на опашка. Не мисля, че ще ми е студено така облечена.

След 20 минути се звънна на вратата. Знаех, че е Зейн. Затичах се като луда надолу към вратата. Като я отворих той стоеше усмихнат с букет лалета в ръце. Любимите ми цветя са лалета. Беше облечен с бяла тениска, дънково яке и дънки.

Усмихнах му се и го целунах, а той каза

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.

Усмихнах му се и го целунах, а той каза...

Момчето с кафявите очиWhere stories live. Discover now